Очерк на една жена, която се записа в световната история на музиката, човек даващ и помагащ,  майка, която знае как да се грижи за детето си.

   Христо Боснев

 Не   е случаен  фактът,  че съм поставил  голяма буква пред всяка изброяваща същоността на Агилера дума.  Особеността на тази жена се състои в много и най-различни степени на нейната душевност или поне , това което самата тя допуска да разкрие пред широката си аудитория  –  не само от последоветели на нейната музика, но и пред хората, които в световен план имат голям капацитет, следат внимателно всяка нейна стъпка  и оценяват -  негово величество  Критикът.  Е,  разбира се и за това ще стане дума скоро тук и нейното отношение към всичко това,но по- важното тук е съвсем друго.  Позволявам си да направя този очерк на точно тази публична личност, защото имам самочувствието да кажа, че след близо осем години зад тази жена във всичко – пикове и спадове в професионално и лично отношение,  имам  ясната представа за това  какъв човек е тя -  разбира се, от  това което мога да видя,  защото реално,  според мен,  тя е много различен човек зад камерата,  но и за това ще  поговоря. Някой ще каже,  че съм пристрастен,  вероятно ще е прав,  но реално моето желание да напиша този обстоен  материал е свързан с друга моя подбуда,  а тя не е просто личните ми симпатии, а желанието да създам нещо по - значимо за тази жена от мен лично.  Дали ще е значимо това вие ще кажете ако имате мнение и поглед върху нещата или изобщо ви интересува това,  вероятно е риск да остане този материал недооценен, но ще рискувам,  защото да рискуваш винаги си струва – според мен! Така или иначе това няма да е просто поредното сухо разглеждане на биография тип  – петкратна носителка на награда Грами, продала над 50 милиона копия албуми по целия свят, 6 номер едно сингли глобално и прочие неща,  макар и верни. Тук аз търся един друг смисъл,  едно друго усещане,  а именно човекЪТ  Кристина Агилера,  усещането за личност,  израстването като такава, но най - вече посланията,  мислите и приноса към музиката като цяло.  Вероятно някой ще каже типичната американска поп певица , но истината е съвсем различна  и затова ще ви представя някои от фундаменталните за нея неща,  които отдават силното и влияние и до  днес,  а и в бъдеще време.  И така. . . след това кратко ,, интро ,, е време да пристъпя към основното на този очерк посветен на  Кристина  Мария  Агилера.

Началото на всичко започна през не толкова далечната  1980 година, когато се роди и бъдещия талант. Родом от  Staten Island  New York  в семейство на майка от ирландски произход Шели  и баша от Еквадор- Фаусто Агилера. В ранните си години , малката Кристина израства пътувайки, често сменяйки квартирата, заради баща си, който е военен по това време.  Близо 3 години певицата живее в Япония заедно с родителите си. В този период се ражда и сестрата на Кристина – Рейчъл. Макар всичко да изглежда добре за външните лица, отношенията във семейството са доста обтегнати. Бащата на Агилера често посяга физически  на майка й Шели. Един ден, когато Шели се прибрала, видяла как  от носа на Кристина тече кръв, попитала  какво е станало, а малката Тина отговорила, че татко я е ударил, защото пеела много. Кристина била едва на 5 години. Това е и първия повратен момент в живота на Кристина Агилера.  Шели събира своя багаж и този  и на двете си дъщери и напуска Фаусто.Отиват да живеят при майката на Шели – бабата на Кристина и Рейчъл. Самата Кристина споделя, че за да бяга от стреса, който е изживявала често си е пускала саундтрака The Sound of Music  на Julie Andrews – любимият филм на Кристина. Така или иначе родителите на бъдещата звезда се разделят след години на тормоз.

Като всяко друго дете, Кристина започва своето училище, но нейната баба усеща, че тя има скрит  талант, който тя показва предимно вкъщи. Когато тя казала на Шели, че това момиче има нещо голямо в себе си ,         тя решила да запише Кристина в местното училище в Питсбърк , защото предстоял музикален конкурс. Когато младата певица изпълнила  песента  Sunday kind of love  , цалата публика станала на крака и ракопляскала бурно. Не е и за учудване, че и печели въпросния първи конкурс. Всъщност това не е и последния такъв. Предстоят още много нови участия, но вече по-големи  като Star Search , където макар и да не печели първото място, не обезкуражава младия талант, а дори напротив – тя продължава да се бори, за да постигне своята мечта.  През 1991 година Кристина започва едно ново начало, което е може би следващия повратен етап в нейната кариера, а именно – Мики маус клуб. В това предаване участват и куп други бъдещи звезди като Бритни Спиърс, Джъстин Тимбарлейк, Раян Гослинг. За първи път в живота си, както самата певица споделя,  че се чувства изцяло в свои води. Завист и злоба обаче започват да бликат от нейните съученици. Започват да й се подиграват, често я ингорират. Веднъж, споделяйки Шели в един от специалните филми за Кристина и живота й, група момичета в  голямото междучасие я наобикалят и започват да я удрят с баскетболни топки. Младото момиче не разбира всичко това и дори иска да се откаже от училище, защото не смята, че това е нещото, което иска да прави. Е, разбира се това не се случва, Кристина завършва успешно своето обучение.

Не След дълго предаването Мики Маус е свалено от ефир, а всички деца, които са станали много близки са изключително разтроени. За Кристина не остава нищо друго освен да продължи своето учение. Нещата обаче бързо се променят , защото започва и ,,ловът,, за музикален договор със звукозаписна компания. Мечтата вече е реалност- след  упорита и дълга работа  Агилера  подписва договор с RCA Music Company , а в същата седмица записва и първата си песен към филма „Mulan” , носеща същото заглавие. Веднага е сравнена с големите вече по това време певици Маря Кери и Уитни Хюстън. Песента не става хит, но поставя Кристина на музикалната карта.

Предстоят и записите по пърия албум,  който се оказва и един от най-силните й. В този период Бритни избухва в чартовете, Джъстин заедно с групата NSINK също.  В онзи период е изключително важно да се създаде един събирателен образ, който да е изглеждащ, звучащ и стоящ добре. Започва и тоталната промяна на певицата. Един ден е с къса коса, на другия с дълга, същата вечер с червени кичури и какво ли не  още.  Първият сингълGenie in Bottle е номер едно за цели 8 седмици, а Кристина се превръща в глобална звезда. Потвърждението за това идва и с последвалите награди Грами. В категорията  „Нов артист „ Кристина е номинирана с други млади изпълнители,включително и Бритни. Нов успех за нашето момиче – първата награда и то от този калибар. Кристина споделя пред журналисти  „ Спечелих тази награда, това е, повече няма „ , е , не се оказва точно така, защото още четири пъти след това я печели. Лейбълът контролира всичко, концерти, телевизионни участия, турнета, фотосесии, клипове. Кристина обаче се изморява след всичко това и когато настъпва момента да си почине, тя уволнява целия си екип заедно с тогавашния си мениджър.

Дълго време Кристина се скрива от обществения  живот  премисляйки и подреждайки мислите си. Назначава нов екип и мениджър – Ирвинг Ейзоф. Тя поставя на масата, че иска да поеме основния контрол върху това, какво ще се случва със следващия  албум и как ще звучи, каква ще е концепцията чисто визуално. Макар и тежък в лично отношение за Агилера, този период и е вдъхновяващ, защото в следващия си албум „Stripped”  тя променя всичко. Започва открито да говори за миналото си , за баща си и всичко, което е изживяла. Неспирните сравнения между нея и Бритни я тласкат към това решение, а именно да поеме по съвсем друг път от типичната сладникава поп певица към истинска жена, съблазнителка изпълняваща  соул и  RnB.  Този албум разкрива пред милиони хора, почитатели на музиката в целия свят коя е Кристина Агилера, а както и някои от големите музикални критици наричат  „Малкото момиче с големия глас”. Успехите след излизането на албума през Октомври 2002г. са зашеметяващи. Първият сингъл Dirty създава скандалния имидж на звездата и пробужда много остра критика към певицата, защото дава лош пример на подрастващото поколение. Междувременно, докато пресата все още се суети за новия клип и песен,  Кристина пуска на пазара и нова песен, за която  печели и нова награда Грами  -  песента „Beautiful”. Тази песен се отличава с едно – изцяло социалната тематика. Не само песента дадена и от Линда Пери, но и видеото към нея прави голям успех. Основната тематика е за това, че всеки един от нас е красив, без значение, какво казват хората, най-важнотое да  сме ние самите каго хора, душа, личност.

Докато протичат големите турнета, награждавания, Кристина открива и новата си любов – Джордан Братман  или както тя го нарича „ музикален гении” .  Приказката за нея продължава, а нейния статус расте и затвърждава.

Ще приключа с този обзор на живота в лично и професионално отношение, защото основната идея за този очерк бе нещо съвсем друго. В последните няколко години и след поредица от успехи и падения, живота на тази жена започна постепенно да се променя към по-добро. Интересното е израстването на една личност, което си проличава от всичко около нея самата. Развода причинява промени, които искаме или не са факт, но най-важното не е това. Много журналисти и критици в музикалния свят ,,осъждат,, Агилера, че е студена  и прекалено претенциозна. Разбира се мненията са противоположни, но всичко това , истина или не, има своята причина. Самата тя отбелязва кратко, но ясно, че понякога точно най-ранимите хора са тези, които се затварят, слагат една защитна маска, отдръпват се от определени хора и среди, за да се защитат.  Реално тази жена е изключително силна . Тя не показва личните си проблеми пред света като застане пред камерата, за да каже, колко й е тежко, подобно на други знаменитости. Тя е тиха личност, но когато има какво да каже, определено го прави и то с пълна сила. Съвсем на скоро тя представи на своите почитатели отворено писмо, в което тя разисква всичко, което през последните години тя е изживяла във всяко едно отношение. Едно своеобразно есе за живота с любов, сякаш.

Музиката, която прави Кристина Агилера не е за всеки. Зад цялата комерсиална плеяда, която спохожда всяка днешна поп звезда, а и не само, стоят едни изключителни песни, не само вокано, но и в лирично отношение. Това са песни, които могат да те накарат да продължаваш смело напред въпреки трудностите, песни да бъдеш по-силен и самостоятелен, но и също да си човек, личност. Песни като ” Fighter” , в които се пее за това, че благодариш на хората, които са направили живота ти по-труден, но заради тях ти си станал по-здрав – в чисто душевния смисъл на тази дума. Не всеки човек има тази сила да говори открито за тези неща от живота и дори да се наслаждавата на всичко, което го е споходило.

В заключение трябва да се каже, че силата на духа и душата, неща за които Агилера често говори са само частица от всичко онова, което представлява света, в който могат да попаднат ,благодарение на нея самата, истинските почитатели на музиката, виждащи един друг свят или търсещи такъв. Важно е едно: силата на духа се изразява не в човешките победи, а в това да можеш да приемаш критиката, да я ползваш, да имаш ясното съзнание, че си личност с качества и добродетели. За финал ще завърша с един цитат от самата Агилера:

" Заобиколете себе си и вложете своята енергия в хората, които НАИСТИНА имат значение около вас и за вас. Всеки ден, всички ние имаме все по-велика и по-голяма цел – да живеем и да получаваме добри неща. Това е нашата отговорност към нас самите... към онези за които ни е грижа, и които се грижат за нас – да останем отворени и да продължаваме да откриваме новите приключения, които ни чакат. "