София през вековете e била тема , която ме е интригувала от много ранна възраст.Със специалната помощ на прекрасните български медиависти успях да изготвя един интересен курсов проект свързан с моето висше образование.Това е друга тема на разговор , мисълта ми е , че ще споделя с вас част от всичко това.Ще представя всичко това в няколко последователни части и се надявам , че ще Ви бъде интересно и занимателно ! Трябва да отбележа , че периода , който разглеждам е 15-17 век!Приятно четене :)

“В този стар град Софеа...той и неговите приятели обикаляха града , потънал в овощни градини , сред които къщите едва личаха...”[1]

     С този прекрасен цитат достигнал до нас благодарение на арменските пътеписи , аз днес ще стартирам проекта наречен от мен“Сердика,Средец, София , град на вековете.’’Като мой роден град ,  историята на София винаги е представлявала голям интерес за мен и поради тази причина , благодарение на множеството информация за града, аз успех да създам този курсов проект!

    В началото на всичко ще започна с данни за демографското състояние на населението в региона на София , след това ще премина през всички видове организации на местното управление и търговия , а на края ще завърша с бита и разбира се архитектурата.

   Една от най-сериозните промени за всеки едни град и неговия положителен или съответно отрицателен приръст на населението.Обикновено с османското завоевание се свързват големи размествания на населението като цяло. Този фактор не подминал София и околностите му , макар в своите основни и съставни части от демографска гледна точка населението запазило своя постоянен приръст на христианско население-българско според свидетелството на Б.дьо Брокиер от 1433година2.Съществували са някои махали , както са се наричали , предимно ,,попълвани,, от мюсюлманското население , а малко по-късно и от ромско.Всъщност за ромското население в тази работа няма да става въпрос , но съм длъжен да отбележа , че според някои автори наличието на ,,цигани,, именно в този период започва да става все повече , не само за територията на София , а като цяло за страната.Смята се , че е имало частични заселвания и изселвания от региона , но това е напълно нормално за времената , защото Османската империя е целяла да оживява други провинции и съответно да подобряват качествения състав на жителите им.

  Данните , които дава Евлия Челеби за разселванията на жителите в региона имат някаква правилна основа , като се вземе предвид , че османските завоеватели , най-често провеждали масови изселвания на жители , когато те им отдават силен отпор , както се е случило при отбраната на крепоста Средец по време на турското нашествие на Балканите.Всъщност тук е мястото да отбележа , че цели 40 дни са били нужни , за да разрушат кулите на града.Въпреки всичко пътешественика смята , че повечето разселвания ставали доброволно.Разбира се имало и много отвличания.За това има сведения от 1382 година , когато българката Кали от София била продадена като робиня на остров Крит.Реална картина обаче за демографските изменения в София през този период липсва.Съществуват въпреки всичко важни подсказки от регистрите на османските кадастри , но за съжаление много ранни такива липсват специално за София и разгадаването на тази мистерия все още остава.По време на оформящото се административно устройство , София става средище на най-голямата административна еденица – така нареченото Румелийско берлербейство , а малко по-късно и ,,еялет,, , като това положение се запазва до края на османското господство.Румелийският берлербей е избиран измежду висшите султански чиновници и носи титлата паша , а по-късно везир.

    Бейлербейовете имали свои съвети , които обсъждали и разрешавали въпроси от най-различен характер.В ранното административно деление София е и средище на по-малки административни поделения-санджак и вилает.Към санджака София от XVIв. Били зачислени административно градовете Брезник , Чипровец , Самоков , Пирот , Берковица , Ихтиман.

    В София имало един чиновник , който от своя страна оглавявал малка административна единица през XVв – вилает.Той се наричал вилаетски войвода.В данните е отбелязано , че този войвода управлява най-хубавия санджак-Софийския.Годишния приход на вилаета бил 10 000 дуката[2].Като помощници били посочени един кадия и един субаши.По време на война , софийския войвода бил длъжен да подготви 1300 конници като от тях 55 с ризници.Частично също така войводата освен военни функции , изпълнявали и полицейски.Реално поличейската власт в София била поверена на друг човек-субаши.Той се грижел за охраната на града и вилаета.През XVIв вилаетите в София прерастват в кази , тоест единици , в които водещи административно-съдебни функции имал кадията.Кадията е носител на началото на феодалната система , пазител на османския правен режим.Слидял грижлимо как се спазват законите.Всички заповеди на властта достигали до населението благодарение на кадията. Трябва да се отбележи , че в града пристигали и данъчни органи на властта.Емини и амини или извънредни пратеници-мубаширите , които ежегодно прибирали различни феодални домени данъци , отредени за държавното съкровище.

    По отношение на контрола на градските пазари , занаятчийската дейност, те се следяли от така нареченият мухтебист.Той осигурявал материали за еснафите , също така проверявал качеството на производството , следял за цените на пазара и свеждал до изпълнение всички кадийски заповеди.

   София чисто географски е разположена на много благоприятно място и заради това си качество тя от рано е включена към султанските хасове.По официални данни от 1526-1528г. София , с няколко селища от санджака на султанския хас, събрали доход от 175 523 акчета.

   Говорейки за османския феодализъм тук е мястото , на което ще обърна особено внимание на еснафската организация и по специално на нейните структури и действия разбира се в София. Информацията , с която разполагаме е благодарение на множеството документи , които са насочени предимно за ранния период на занаятчийските отрасли и съответно тяхното производство в този регион.Това са документи  от София свързани със софийските кожухари и кожари.Оказва се , че този отрасъл бил силно развит.Голяма популярност добили българските кожи или така наречените “кордовани”.Всеки един пътешественик минал през София отбелязвал , колко добро и високо е качеството на кожите , някои от тях казват , че имало толкова много изработки , че стигали за цяла една армия.Така се стига до края на 1521 година , когато кожарите на София изпратили свой пратеник в Цариград , за да се оплачат пред султана , че обичаят да предоставят изработената от тях кожа в София и да се продава на странични лица било нарушено.Година по-късно те получили ферман , който забранявал свободната продажба на кожи за ,,удовлетворението на техните нужди,,.През 1606 година софийските кожари отново се оплакали , че много хора от други части на страната идват и купуват кожи , за да ги продават другаде , като така нарушавали интересите на тукашните търговци[3].Последвалото решение отново забранява придошлите да купуват кожи ако те са нужни на местните занаятчии.Същата година е издействан и нов ферман , съгласно който внасяните в София кожи трябвало да бъдат разпределени между софийските кожухари , а не да се продават на други кожухари на по-високи цени.

---

[1] Арменски пътеписи за Балканите XVII-XIXв.,1084 стр48 История на Ованес Товмаджан ,1750г.

 

2 “София през вековете .Древност , Средновековие , Възраждане” стр 74.София през XV-XVIIIВек Бистра Цветкова.

 

[2] Златна монета , която започва да се сече във Венеция  след 1284 г и се използвала широко из цяла Европа до края на Първата cветовна война.

[3] Николай Тодоров Балкансия град XV-XIXв. Социално икономическо и демографско развитие .София 1972г.гЕснафската организация 118-121.



ОЧАКВАЙТЕ IIчаст.

Интересно и занимателно.Благодаря Holivud!

nau4ih ne6a koito do sega ne sum znaela..trqbva da ima pove4e takiva novini

поздравления!

Това е много интересна епоха,а титлата "Войвода" на Софийския управител сочи две неща:

1. Че войводата Радич,който султана пленил в средата на 15-ти век в София,не е бил хайдутин.
2. Че областта около гр. София,подобно на тази около Никопол,Ловеч,Видин,Кюстендил и другаде не е била окончателно завладяна от турците,а е имала своя автономия поне до началото на 16-ти век,когато повечето местни автономии са ликвидирани от султан Селим I.