Прочетен: 5348 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.09.2013 18:55
Историята на Лъвов мост
Предвид новия проект на този мост - емблема, аз реших да ви представя една статия за историята на моста, придружена със снимков материал набавен от сайта посветен изцяло на Стара София. Моят интерес към историята на моя роден град започна много отдавна. Спомням си как моята прабаба, лека и пръст, ми разказваше за бомбардировките над София по време на Втората световна война и тогава още , мисля в 3 или 4 клас, започнах да търся и да се интересувам от всичко това. Вероятно съдбата е по-умна от нас самите, защото по ирония или не, днес следвам история в Софийски университет. Както и да е това. Преди години в моя блог , тук отново, имах една кампания ,,Стара София,, вдъхновена от самия сайт, който смея да твърдя е наистина много интересен, посетете не само него, но и блога, струва си. Днешната тема е повлияна , както казах вече, от новия проект за кръгово движение около Лъвов мост. София няма Темза, но има своя чар и достойнства като изключително стар и важен град в цялата световна история – от времето на Римската империя, та до днес. Неща, които на всеки един от нас са пределно известни. Е, време е да представя и това, което открих по темата и се надявам, че ще ви е интересно времето, което ще отделите , за да прочетете статията и да разгледате снимките, които държа да отбележа съм взел от сайта ,,Стара София,, , който ще бъде посочен и като линк в края на разработката.
Лъвов мост е едно от най- важните места в централните части на София. Преди построяването му през 1889 г. на това място се е намирал Шареният мост. Мостът преминава над Владайската река и е разположен на кръстовището на бул. "Мария Луиза" и бул. "Сливница", като свързва Централната жп гара и Централната автогара с центъра на града. Мостът е една от забележителностите на столицата, както и символ на столичния район Сердика. В непосредствена близост до моста и кръстовището се намира и едноименният площад Лъвов мост.
В турско реката тук се е наричала Канлъ дере т.е. Кървава река, легендата свързва името с нахвърляните в тази част на реката тела на избитите българи защитавали Средец и с нрава на местните шопи-средечани от Драз махала на които турците дали право да носят оръжие като пазители и поддържащи в изправност тукашните мостове по реката. Историята на "Шарен мост" се свързва с името на богатия софийски турчин Халил Сали Ефенди.Сред шопите станал известен като "шашавия Халил".Една реколта се случила много добра и сред шопите бързо се разчуло,че Халил купува слама.Селяните започнали да се надпреварват кой да му донесе повече.Халил никого не върнал, а честно,макар и евтино, плащал на всеки.На въпросите защо му е толкова слама, турчинът спокойно отговарял, че "времето продава сламата".На следващата година реколтата не била толкова добра и селяните пак идвали при Халил-но този път, за да си купят по някоя кола слама.И Халил продавал-естествено,с голяма печалба.За да докаже на шопите,че изобщо не е "шашав", съградил мост.От едната му страна стоял надпис: "С време продадох,мост създадох",а от другата поръчал на каменоделците са изпишат върху камък едно нравоучение от Корана: "Където няма мост-съгради мост.Където няма чешма-съгради чешма".В духа изцало на турската архитектурна традиция, мостът бил нашарен с червени и жълти линии, от където идва и името му "Шарен мост".Днес обаче, по една или друга причина , тези надписи не са съхранени.
До Освобождението, на мястото,на което сега се намира Лъвов мост, са екзекутирани престъпниците.В Османската империя е съществувало правило-ако престъпникът не е от града,да бъде обесен пред тази врата, през която е влязъл в него.Така например Левски е обесен до Източната порта.Местните обаче са екзекутирани по площадите.До Лъвов мост са обесени участниците в Априлското възстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев.Тук е екзекутиран и най-младият от четиримата софийски книжари - Георги Стоицев, псалт в църквата "Св.Крал" (сегашна "Света Неделя"). Веднага след Освобождението Христо Г. Данов предлага на товамясто да се изгради паметник на обесените книжари и революционери.Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на един много мащабен проект за мемориал. Изпълнението му започва през 1889-1891 г. от фирмата „Братя Прошек“ по проект на Вацлав Прошек и струва по това време 260 000 златни лева. За съжаление, от целия комплекс,е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи. Мостът е дълъг 26 m и е широк 18,1 m. Украсен е с четири бронзови фигури на лъвове, откъдето идва и името му. Те са изработени от виенската фирма „Ваагнер Биро“.. В книгата си "Спомени" Димитър Пенев обаче, посочва друг изпълнител на проекта-"Тодор Велян и сие",под ръководството на инж.Конт, за когото пише подробно и списание "Светлина" , където е отпечатана една от първите фотографии на моста. Според първоначалния проект, мостът е централен елемент,около който трябва да се изгради голям кръгов площад,разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава "Канла" (кървава).От всичко това днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста, извън общия ансамбъл.
Към днешна дата мостът, е важен транспортен възел, който от скоро има и метро, а станцията носи и името „Лъвов мост „ . Самата станция , като дизайн, е в съчетание с духа на градската среда в района. От 2013 година започва и ремонта на цялото пространство около моста, но както вече сте прочели в предната ми статия, митовете и легендите се носят , както винаги за това как ще изглежда всичко, дали ще е функционално, а какво ще се случи в крайна сметка предстои да разберем и видим. Едно е важно да се каже: Историята е една, а нейното унищожаване, потъпкване или премълчаване води единствено и само до неразвитие, ниска култура и самочувствие. Опазването на старините в столицата, а и във всеки друг град в България, зависи не само от хората, но и от тези които така отчаяно се ,,борат,, да усвояват средства по различни програми. Ремонтите в един модерен град са важно нещо, поддръжката на историческия център също, но всичко това трябва да се прави съобразно цялата среда на дадения град, съобразно неговите жители. В противен случай се получават крайни, а понякога и грозни несходства и отлики, което придава на иначе хубавия ни град вид , който не е представителен. Този мит ,, на границата между изтока и запада,, трябва да се изкорени, защото между класическа градска среда, за която са се старали редица български кметове и кич , който днес често виждаме не само в центъра на София, ни превръща в смешна гледка и показва едно: неуважението и погазването на исторически факти говори за това как едно общество не би излезнало от собствената си участ на търпимост към безобразията и безочливостта на ``хората``, които реално са наши СЛУГИ, но явно днес това е обратното...
ИЗТОЧНИК СНИМКИ: http://stara-sofia.com/
ИЗТОЧНИК ИНФОРМАЦИЯ:
Георги ТАХОВ,От Средец до София, 1987
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8A%D0%B2%D0%BE%D0%B2_%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82
За моста знаех, че е построен от Братя Прошек, също както и Орлов мост и други паметници в София, дори и този на Васил Левски.
Гледах едни филми в Чешкия център. Според мен малко са се поувлекли чехите, че едва ли не всичко в Следосвобожденска България е построено или вдъхновено от чехи. Изобщо не им омаловажавам приноса, който е съществен, дори много, но все пак има и заслуги на други хора, не само на тях. Много кадърни български инженери и архитекти са получили образованието си в Германия, Италия и т.н. И именно те са дали облика на Стара София. За съжаление по време на бомбардировките много хубави сгради в центъра са били сринати със земята.
Продължавай тази рубрика, интересно е. :)
