Прочетен: 1254 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.08.2013 13:06
Свети преподобни Йоан (Иван) Рилски е български духовник, най-великият български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България -Рилския, патронът на българските будители, още приживе наричан земен ангел и небесен жител.
Рoден е според житиеписците в село Скрино край Кюстендил, вероятно през 876 г., и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I(927–969). Основният му празник в православния календар е Отчовден на
19 октомври. Във всичките 15 на брой жития, писани в различни векове на старобългарски или на църковнославянски език, и в службите в памет на светеца е употребено само монашеското му име Йоaн.
Житията му посочват, че до 25-годишна възраст Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира "Св. Димитър" под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина
Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.
Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и
златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
Умира на 18 август
946 г. на около 70 годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес.
Преди смъртта си се оттегля в пълно уединение и съставя своето „завещание“. Този Завет той оставя на учениците си на 25 март, Благовещение, 941 г. Текстът му, запазен в преписи от XVIII и XIX век, е изпъстрен е с множество библейски цитати от Стария и Новия завет. Според Иван Гошев Заветът е близък до съставения от Теодор Студит Устав на Студийския манастир в
Цариград. Някои учени обаче подлагат на съмнение автентичността му и смятат, че той е бил написан след XVII век.
Според левкийския епископ Партений (1907-1982) Иван Рилски и старобългарският писател Йоан Екзарх, избягал от столицата Велики Преслав в годината на смъртта на Симеон Велики (927), биха могли да са едно и също лице. Това предположение се поддържа и от пловдивския митрополит
Най-ранното упоминаване на светеца е в Зографското четвероевангелие от края на X в. В Григоровичевия триод (XII - XIII в.) името на св. Йоан Рилски е споменато заедно с имената на св.св.
Кирил и Методий - „Нека с похвали бъде увенчан Кирил Философ, който заедно с брата си Методий доведе при Господа новоизбраното множество на славянския народ, а с тях да бъде възпяван и отецът Йоан от Рилската пустиня.“
След смъртта си през 946 г. Св. Йоан Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Около 989-992 г. неговите мощи са пренесени от цар Самуил и тогавашния български патриарх Герман-Гаврил в Средец. Това става на 19 октомври и от тогава на този ден се чевства неговата памет. Отначало мощите на светеца са положени в църквата „Св. великомъченик Георги Победоносец“, а след това пренесени в църквата „Св. апостол и евангелист Лука“. През XII-ти век в негова чест е построена църквата „Свети Лука“ при която се образувал и манастир. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император
Мануил I Комнин (1143-1180).
През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският кралБела III превзема Средец и отнася мощите на свети Иван Рилски в своята столица Гран (
Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Йоан Рилски го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.
На 1 юли църквата празнува връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търновов Рилската обител. През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Велико Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Йоан Рилски, чиито нетленни
мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.
На 29 и 30 юли 2009 г. на заседание на Свети Синод, Великотърновскиятмитрополит Григорий измоли частица от мощите на Свети Йоан Рилски да бъдат предадени на старопрестолния град Велико Търново. Светите мощи са предадени лично от патриарх Максим и игумена на Рилски манастир - епископ Евлогий. Мощите на Свети Йоан Рилски са посрещнати изключително тържествено с военни почести от множество вярващи християни в града.
ИЗТОЧНИК: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8
