Постинг
18.05.2013 12:16 -
Софийският Дворец
Автор: holivud
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1546 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.06.2013 18:54
Прочетен: 1546 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 27.06.2013 18:54
Статията е публикувана в общинското списание "Сердика", бр. 2 от 1937 г.
Аз лично открих статията в прекрасния блог ,,Стара София,, , който можете да намерите тук :
stara-sofia.blogspot.com/ Антон Разсуканов
СОФИЙСКИЯТ ДВОРЕЦ Софийският Дворец, в който живеят от близо шестдесет години Князете и Царете на Третото Българско Царство и в който бе възродена българска царска династия, се намира на едно слабо възвишение почти в центъра на Столицата.
На това също място, след заселването на турците в София, е бил издигнат сараят на бейлербеговете, който в 1816 год. е изгорял. Точната дата на неговото построяване не е известна, но то трябва да се отнесе към началото на XVII в. Близо до сарая (гдето сега са кухните на Двореца), е била построена джамия, наречена „Челеби Джамиси", в която бейлербеговете са отправяли молитвите си към Аллаха. Под и около джамията е имало изби (зандани), в които са лежали мнозина затворени софиянци — борци за народна чест и независимост.
След изгарянето на сарая, дълго време това място стояло празно и едва в 1873 г., с ангария от целия окръг, е било построено здание за учреждението на управителя на вилаета, наречено— конакът.
Този конак впоследствие се ремонтира за княжески Дворец и до ден днешен съставя югоизточната част на Двореца. По външен вид той не е имал никаква архитектурна стойност и повече е приличал на казарма, а не и на постройка за живеене. По средата на зданието е имало балкон, който, коренно изменен, стои и днес на същото място. Под балкона е бил входът, гдето, след едно голямо антре, на ляво и дясно се простирали тесни, тъмни и влажни коридори, а стаите са били наредени от двете им страни. Дървена стълба е водила за втория етаж, гдето по същия начин са били разпределени коридорите и стаите. Някои от горните стаи (югоизточни) са служили за квартира и канцелария на валията, а останалите стаи са били пусти. От тавана е течало, затова са били поставени доста бурета, корита и легени за събиране дъждовната вода. В долните стаи са били канцелариите на полицейските чиновници, заптиетата, а, изглежда, че е имало и затворници. Около конака е имало няколко изкривени върби, една изпочупена ограда и кръстосвали прашни и кални улици.
След Освободителната война, когато се реши, че София ще бъде Столица на България, пристигат и първите квартириери на княз Дондуков-Корсаков, които са били натоварени да определят здания за държавни учреждения. Между тия квартириери е бил и поручик Мосолов (после първи кмет на Столицата), който прави списък на свободните здания и го изпраща на утвърждение на княз Дондуков. Последният оставя конака за бъдеща резиденция на българския Княз, а за своето управление и за всички министерства определя зданието, което се е намирало на същото място, гдето е сега кметството.
Когато се установило, че конакът ще бъде бъдещ Дворец на българския Княз, пристъпило се към неговата поправка. С тая задача са били натоварени руски офицери от инженерните войски, под началството на полковник фон Витте. Тяхната задача е била да припокрият, изкърпят, измажат и боядисат конака, без да правят някои особено големи преустройства вътре в него.
Мобилировката е била много проста и далеч неподходяща за един Дворец, а повече пригодна за някой ресторант. Голяма канцеларска маса, много виенски столове, шест маси за игра на карти, няколко пиротски килими и малко мека мебел, купена от фалирало частно лице във Виена—са съставлявали целия комфорт на Двореца.
Понеже се е разбрало, че княз Дондуков няма да стане български Княз, никой не се е интересувал от ремонта и той е бил извършен много лошо. Когато Княз Александър Батемберг пристига и се настанява в Двореца, мазилките почват да падат, дори и тази над Неговото легло, и се принуждават да поставят рамка и дебело платно над леглото Му.
Че ръководителите на ремонта не са си гледали работата, личало и от обстоятелството, че по зеленото сукно на масите още стояли незаличени имената им и под тях чертички с тебешир, кой колко е спечелил при играта на карти.
След едногодишно обитаване в Двореца, Княз Александър вижда, че е невъзможно да се живее в този затвор, който не дава най-елементарни условия за сносен живот, нито пък да бъде Дворец на българския Държавен Глава. Князът предизвиква да се назначи комисия, която установява, че се налага основно преустройство на Двореца.
Князът се принуждава да напусне Двореца. За свое жилище купува къщата на генерал Паренсов (бившето Вътрешно министерство), която е получила името „Малкият Дворец". След като я мобилирва, Той я намира много удобна, обиква я и после с мъка я напуща, за да се пренесе в Софийския Дворец.
Ремонтът сега е бил голям, основен. Вътрешното преустройство се е състояло в това, че след входния хол, който е изработен от мозайка, започва една парадна широка и двойна стълба, изработена от карарски мрамор. От терасата над стълбището, няколко врати от дървена мозайка на тъмен фон и върху които от седеф е поставен вензела на Княз Александър I, водят към залата за знамената, приемния салон, апартамента на Негово Величество и др. Залата на знамената е украсена с оръжия, разни трофеи, старите български знамена, а таванът е изработен дървен по модел от някои стаи на Рилския монастир.
Интересен е бил и кабинетът на Княза, който е бил изработен в стар германски ренесанс, с една висока естрада от дървена резба, отделена чрез няколко колони от другата част на стаята. Вътре има камина, пиано и семейни картини. Освен вътрешното преустройство, била направена и една голяма пристройка към площад „Александър", в която на горния етаж са били разположени големият салон, голямата ложа, голямата столова, зимната градина и пр. А в долния етаж са били апартаментите за живеене и канцелариите.
Всичко е било изработено според последните изисквания на архитектурата и вътрешното декориране, материалите са били най-скъпи и фини европейски мрамори, дърво, резба, а за гипсовите орнаменти са били получени макети, подарък от председателя на французската република, според образци взети от дворците във Версайл. Целият покрив е бил дигнат и на зданието даден стил ренесанс, смесен с барок. Преустройството на Двореца е било ръководено от архитектите: Грюнангер, Лерс, Колар и Майерберг. В същите 1880—82 години са били построени: караулното помещение, оградата, готварниците, като е била съборена „Челеби джамиси". Паркът около Двореца е бил възстановен от градинар специалист. За всичкия тоя ремонт и мобилировка е била похарчена сумата 1,750,000 лева, обаче Дворецът вече изненадва със своята хубава изработка външна и особено вътрешна.
Неделя—26-й декемврий 1882 год.—в присъствие на всички министри, на председателя на държавния съвет — митрополит Милетий и на други официални лица, Дворецът е осветен, а след това дадена закуска. Срещу новата 1883 год. тук е даден и първия бал. Той е бил дочакан с голямо нетърпение. За него дори е бил устроен курс по „лансие" от съпругата на английския представител Ласселс. Балът е бил доста интересен. Присъствували са около 500 поканени. В блестящите салони се виждали, освен елегантните тоалети на дамите от дипломатическия корпус, и много обикновени вълнени рокли. Освен фраковете, е имало и мъже, които по чорапи са щапали на паркета. Посетителите били най-много смущавани от голямото огледало на стълбището, в което неколцина са си удряли носа, та впоследствие е трябвало пред огледалото да турят решетка.
Дворецът е бил в това състояние до женитбата на Н. Ц. В. Княз Фердинанд за Княгиня Мария Луиза. Тогава, понеже често е идвала майката на Княза — Княгиня Клементина и се е очаквало радостното събитие — възобновяването на българската династия, Дворецът се е оказал доста тесен и затова се пристъпило към пристрояване на северо-източното крило. Това крило е било построено в 1893/1895 год. от архитект Грюнангер, като в първия етаж са били отделени апартаменти за Н. Ц. В. Княз Фердинанд и за Княгиня Мария Луиза, в партера — апартаменти за Престолонаследника, а впоследствие и за принц Кирил, а в горния етаж са апартаментите на Принцесите.
От тогава до днес в Двореца не са правени съществени поправки.
Въпреки всички поправки, които са направени в него, въпреки всички скъпи картини, статуи, мобили и вази, които с изтънчен вкус са били подредени от Техни Величества Цар Фердинанд и Цар Борис, Дворецът си остава с малко светлина, въздух и удобства.
При грамадния напредък на архитектурата през последните години, Дворецът може би да изглежда старомоден, но фактът, че в него са живели и живеят Царете от Третото Българско Царство и че тук е възродена Българската Царска Династия, го прави за нас близък до сърцето ни и с голяма историческа ценност.
stara-sofia.blogspot.com/
Аз лично открих статията в прекрасния блог ,,Стара София,, , който можете да намерите тук :
stara-sofia.blogspot.com/ Антон Разсуканов
СОФИЙСКИЯТ ДВОРЕЦ Софийският Дворец, в който живеят от близо шестдесет години Князете и Царете на Третото Българско Царство и в който бе възродена българска царска династия, се намира на едно слабо възвишение почти в центъра на Столицата.
На това също място, след заселването на турците в София, е бил издигнат сараят на бейлербеговете, който в 1816 год. е изгорял. Точната дата на неговото построяване не е известна, но то трябва да се отнесе към началото на XVII в. Близо до сарая (гдето сега са кухните на Двореца), е била построена джамия, наречена „Челеби Джамиси", в която бейлербеговете са отправяли молитвите си към Аллаха. Под и около джамията е имало изби (зандани), в които са лежали мнозина затворени софиянци — борци за народна чест и независимост.
След изгарянето на сарая, дълго време това място стояло празно и едва в 1873 г., с ангария от целия окръг, е било построено здание за учреждението на управителя на вилаета, наречено— конакът.
Този конак впоследствие се ремонтира за княжески Дворец и до ден днешен съставя югоизточната част на Двореца. По външен вид той не е имал никаква архитектурна стойност и повече е приличал на казарма, а не и на постройка за живеене. По средата на зданието е имало балкон, който, коренно изменен, стои и днес на същото място. Под балкона е бил входът, гдето, след едно голямо антре, на ляво и дясно се простирали тесни, тъмни и влажни коридори, а стаите са били наредени от двете им страни. Дървена стълба е водила за втория етаж, гдето по същия начин са били разпределени коридорите и стаите. Някои от горните стаи (югоизточни) са служили за квартира и канцелария на валията, а останалите стаи са били пусти. От тавана е течало, затова са били поставени доста бурета, корита и легени за събиране дъждовната вода. В долните стаи са били канцелариите на полицейските чиновници, заптиетата, а, изглежда, че е имало и затворници. Около конака е имало няколко изкривени върби, една изпочупена ограда и кръстосвали прашни и кални улици.
След Освободителната война, когато се реши, че София ще бъде Столица на България, пристигат и първите квартириери на княз Дондуков-Корсаков, които са били натоварени да определят здания за държавни учреждения. Между тия квартириери е бил и поручик Мосолов (после първи кмет на Столицата), който прави списък на свободните здания и го изпраща на утвърждение на княз Дондуков. Последният оставя конака за бъдеща резиденция на българския Княз, а за своето управление и за всички министерства определя зданието, което се е намирало на същото място, гдето е сега кметството.
Когато се установило, че конакът ще бъде бъдещ Дворец на българския Княз, пристъпило се към неговата поправка. С тая задача са били натоварени руски офицери от инженерните войски, под началството на полковник фон Витте. Тяхната задача е била да припокрият, изкърпят, измажат и боядисат конака, без да правят някои особено големи преустройства вътре в него.
Мобилировката е била много проста и далеч неподходяща за един Дворец, а повече пригодна за някой ресторант. Голяма канцеларска маса, много виенски столове, шест маси за игра на карти, няколко пиротски килими и малко мека мебел, купена от фалирало частно лице във Виена—са съставлявали целия комфорт на Двореца.
Понеже се е разбрало, че княз Дондуков няма да стане български Княз, никой не се е интересувал от ремонта и той е бил извършен много лошо. Когато Княз Александър Батемберг пристига и се настанява в Двореца, мазилките почват да падат, дори и тази над Неговото легло, и се принуждават да поставят рамка и дебело платно над леглото Му.
Че ръководителите на ремонта не са си гледали работата, личало и от обстоятелството, че по зеленото сукно на масите още стояли незаличени имената им и под тях чертички с тебешир, кой колко е спечелил при играта на карти.
След едногодишно обитаване в Двореца, Княз Александър вижда, че е невъзможно да се живее в този затвор, който не дава най-елементарни условия за сносен живот, нито пък да бъде Дворец на българския Държавен Глава. Князът предизвиква да се назначи комисия, която установява, че се налага основно преустройство на Двореца.
Князът се принуждава да напусне Двореца. За свое жилище купува къщата на генерал Паренсов (бившето Вътрешно министерство), която е получила името „Малкият Дворец". След като я мобилирва, Той я намира много удобна, обиква я и после с мъка я напуща, за да се пренесе в Софийския Дворец.
Ремонтът сега е бил голям, основен. Вътрешното преустройство се е състояло в това, че след входния хол, който е изработен от мозайка, започва една парадна широка и двойна стълба, изработена от карарски мрамор. От терасата над стълбището, няколко врати от дървена мозайка на тъмен фон и върху които от седеф е поставен вензела на Княз Александър I, водят към залата за знамената, приемния салон, апартамента на Негово Величество и др. Залата на знамената е украсена с оръжия, разни трофеи, старите български знамена, а таванът е изработен дървен по модел от някои стаи на Рилския монастир.
Интересен е бил и кабинетът на Княза, който е бил изработен в стар германски ренесанс, с една висока естрада от дървена резба, отделена чрез няколко колони от другата част на стаята. Вътре има камина, пиано и семейни картини. Освен вътрешното преустройство, била направена и една голяма пристройка към площад „Александър", в която на горния етаж са били разположени големият салон, голямата ложа, голямата столова, зимната градина и пр. А в долния етаж са били апартаментите за живеене и канцелариите.
Всичко е било изработено според последните изисквания на архитектурата и вътрешното декориране, материалите са били най-скъпи и фини европейски мрамори, дърво, резба, а за гипсовите орнаменти са били получени макети, подарък от председателя на французската република, според образци взети от дворците във Версайл. Целият покрив е бил дигнат и на зданието даден стил ренесанс, смесен с барок. Преустройството на Двореца е било ръководено от архитектите: Грюнангер, Лерс, Колар и Майерберг. В същите 1880—82 години са били построени: караулното помещение, оградата, готварниците, като е била съборена „Челеби джамиси". Паркът около Двореца е бил възстановен от градинар специалист. За всичкия тоя ремонт и мобилировка е била похарчена сумата 1,750,000 лева, обаче Дворецът вече изненадва със своята хубава изработка външна и особено вътрешна.
Неделя—26-й декемврий 1882 год.—в присъствие на всички министри, на председателя на държавния съвет — митрополит Милетий и на други официални лица, Дворецът е осветен, а след това дадена закуска. Срещу новата 1883 год. тук е даден и първия бал. Той е бил дочакан с голямо нетърпение. За него дори е бил устроен курс по „лансие" от съпругата на английския представител Ласселс. Балът е бил доста интересен. Присъствували са около 500 поканени. В блестящите салони се виждали, освен елегантните тоалети на дамите от дипломатическия корпус, и много обикновени вълнени рокли. Освен фраковете, е имало и мъже, които по чорапи са щапали на паркета. Посетителите били най-много смущавани от голямото огледало на стълбището, в което неколцина са си удряли носа, та впоследствие е трябвало пред огледалото да турят решетка.
Дворецът е бил в това състояние до женитбата на Н. Ц. В. Княз Фердинанд за Княгиня Мария Луиза. Тогава, понеже често е идвала майката на Княза — Княгиня Клементина и се е очаквало радостното събитие — възобновяването на българската династия, Дворецът се е оказал доста тесен и затова се пристъпило към пристрояване на северо-източното крило. Това крило е било построено в 1893/1895 год. от архитект Грюнангер, като в първия етаж са били отделени апартаменти за Н. Ц. В. Княз Фердинанд и за Княгиня Мария Луиза, в партера — апартаменти за Престолонаследника, а впоследствие и за принц Кирил, а в горния етаж са апартаментите на Принцесите.
От тогава до днес в Двореца не са правени съществени поправки.
Въпреки всички поправки, които са направени в него, въпреки всички скъпи картини, статуи, мобили и вази, които с изтънчен вкус са били подредени от Техни Величества Цар Фердинанд и Цар Борис, Дворецът си остава с малко светлина, въздух и удобства.
При грамадния напредък на архитектурата през последните години, Дворецът може би да изглежда старомоден, но фактът, че в него са живели и живеят Царете от Третото Българско Царство и че тук е възродена Българската Царска Династия, го прави за нас близък до сърцето ни и с голяма историческа ценност.
stara-sofia.blogspot.com/
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
