Последната реч, произнесена от кралица Елизабет I Английска пред 141 членове на Камарата на общините на 30 ноември 1601 г.

Г-н председател,

Ние чухме вашата декларация и усещаме вашата загриженост за нашето състояние. Уверявам ви, няма принц който да обича поданиците си по-добре или чиято любов може да противостои на нашата любов. Няма скъпоценен камък, дори и никога да не бъде на толкова богата цена, който поставям пред този скъпоценен камък: имам предвид вашата любов. Тъй като я ценя повече от каквото и да е съкровище или богатства; защото това знаем как да оценяваме, но любовта и благодарността считам за безценни. И макар Бог да ме е издигнал високо, въпреки това, ето какво смятам за славата на моя корона, че съм царувала в сърцата ви. Това ме кара не да се радвам толкова, че Бог ме е направила кралица, колкото да бъде кралица над толкова благодарен народ. Следователно имам причина да не желая нищо повече от това да задоволя поданика и това е дълг, който дължа. Нито желая да живея по-дълги дни, отколкото мога да виждам вашия просперитет и това е единственото ми желание. И тъй като аз съм човекът, който все още, под Бог, ви е избавил и така вярвам по всемогъщата сила на Бог, че ще бъда инструмента да ви запазя от всяка опасност, безчестие, срам, тирания и потисничество, отчасти посредством вашата преднамерена помощ, която вземаме много приемливо, защото тя показва големината на вашата добра любов и лоялност към вашия суверен.

За себе си трябва да кажа това: никога не съм била алчен, скъпернически грабител, нито строг здраво-държащ принц, нито пък прахосник. Сърцето ми никога не бе насочено към някакви светски стоки. Каквото ми давате, аз не ще го струпам, а ще го получа, за да ви го дам отново. Следователно отдайте им, умолявам ви г-н председател, такава благодарност, каквато си представяте сърцето ми да отдава, но езикът ми не може да изрази. Г-н председатал, бих желала вие и останалите да станете, тъй като все още ще ви обезпокоя с по-дълга реч. Г-н председател, вие ми давате благодарност, но аз се съмнявам, че аз имам по-голяма причина да ви дам благодарност, отколкото вие на мен, и ви натоварвам да им благодарите от Долната камара от мен. Защото ако не бях получила знание от вас, можеше да попадна в пропуска на грешка, само заради липсата на вярна информация.

Откакто съм кралица, никога не съм положила писалка над някоя грамота, освен ако при претекст и приличие, оказано ми, че е и добра, и благотворна за поданика общо взето, макар лична печалба на някои от моите стари служители, които са заслужили добре от моите ръце. Но ако обратното е намерено от опита, аз съм извънмерно признателна на такива поданици, които биха придвижили същото първоначално. И не съм толкова проста да предполагам, освен че има някои от Долната камара, които тези несправедливости никога да не са докоснали. Аз мисля, че те проговаряха от ревност към тяхната страна, а не от жлъчка или злонамерено чувство като засегнати страни. Че моите грамоти ще бъдат несправедливи към моя народ и потисничества да бъдат привилегировани под прикритие на моите патенти, нашето кралско достойнство не ще понесе. Да, когато го чух, не можех да намеря покой в мислите си, докато не го бях реформирала. Ще избягат ли, мислите вие, ненаказани онези, които са ви потискали и са били неуважителни към своя дълг и пренебрежителни към нашата чест? Не, уверявам ви, г-н председател, ако не беше повече заради съвестта, отколкото за някаква слава или увеличаване на любовта, които желая, тези грешки, тревоги, огорчения и потисничества, направени от тези мошеници и развратни особи, недостойни за името поданици не бива да избягат без заслужено наказание. Но аз усещам, че те се отнесоха с мен като лекари, които, прилагайки лекарство, го правят по-приемливо като му дадат добър ароматичен привкус или когато дадат таблетки ги позлатяват целите.

Винаги съм използвала да поставям Деня на Страшния съд пред очите си и така да управлявам, както ще бъда съдена да отговарям пред по-висш съдия и сега, ако с моите кралски премии е било злоупотребено и моите грамоти обърнати към вредата на моя народ, противно на моята воля и замисъл и ако някой във власт под мен е пренебрегнал или извратил това, което съм им предала, надявам се Бог да не предаде техните провинения и простъпки в моя отговорност. Зная, че титлата на крал е славна титла, но бъдете сигурни, че блестящата слава на кралската власт не е толкова заслепила нашето разбиране, че да не знаем и помним добре, че също трябва да дадем отчет на нашите действия пред великия съдия. Да бъдеш крал и да носиш корона е нещо по-славно за онези, които го гледат, отколкото е приятно за онези, които я носят. За себе си, никога не съм била толкова съблазнена от славното име на крал или кралската власт на кралица, колкото съм с радвала, че Бог ме е направил свой инструмент за поддържане на неговата истина и слава и да отбранявам неговото кралство, както казах от опасност, безчестие, тирания и потисничество. Никога кралица не ще седи на моето място с повече усърдие към моята страна, грижа към моите поданици и която по-скоро с охота би отдала своя живот за вашето добро и сигурност от мен. Защото е мое желание да не живея или царувам по-дълго, отколкото моят живот и царуване ще бъдат за ваше добро. И макар да сте имали и да може да имате много принцове по-могъщи и мъдри, седящи на това място, при все това никога не сте имали, нито ще имате някой, който ще бъде по-внимателен и обичащ.

Защото аз, о Господи, какво съм аз, която обичаи и опасности от миналото не ще страхуват? Или какво мога да направя? Да говоря за някаква слава, пази Боже. И ви моля, г-н контрольор, г-н секретар и вие, мой Съвет, преди тези господа да отидат в своите страни, да ги доведете всички да целунат моята ръка.

ИЗТОЧНИК: http://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%89%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D1%87_%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I