Днес  ще Ви занимая с един спорен в исторически план въпрос пораждащ множество въпроси и мистерии , които до известна степен са проследени от периодичните издания в различните години.Разбира се всяко издание има своята особена специфика по начина по ,  който се поднася информацията под формата на новина за съответното събитие , а именно 09.09.1944 година.Този порект е базиран изцяло върху ,,независими,,  публицистични издания и в него няма да има изразяване на личностни мнения и пристрастия , а отразяване на историческия факт в печатните медии и съпоставка междя тях  като бъде направен цялостен анализ на Деветосептемврийския преврат. Ще започна с кратка историческа справка с дебелите книги , в които много ясно е отразен този политически акт , след това ще премина към излагане и разискване , тълкуване  на различните статии и написаното в тях  като особености на текста , внушението и спецификите на думумите , които са употребени по повод девети септември публикувани  преди падането на режима през 1989 година , а на края , като втора част ,  ще направя същото , но с вестници след ,,преврата от 10-ти ноември,, като тук вече ще прибегена и до сравняване с по-горе разискваните от мен публицистични издания като ще се получи един плавен паралел и сравнение на разликите и особеностите на двете различни епохи и начина , по който поколенията са отразили едно и също събитие!

 Както обещах започвам с първата част на курсовата работа , а именно кратък очерк на  самата историческа случка. Според авторите на том3 на ,,История на България,,  подготовката на преврата започва от по-рано , а самите събития нямат все още реална и точна оценка в исторически план , поне за някои от българските историци проследили периода внимателно.На втори септември 1944 година се образува прамителство на БЗНС Врабча 1 оглавена от Константин Муравиев.Плавителството се обявява за незабавни ,,демократически,, реформи в цялата страна като междувременно поддръжници на правителството започват активни действия за сваляне на правителството и установяване на нова власт.На пети септември Съветския съюз обявява война на България , като до днес историците наричат тази ,,война,, фиктивна.В същия ден ЦК на БРП и Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) започват изработването на оперативен план за вдигане на въстания в цялата държава.Един от интересните лозунги , на които попаднах е доста изопачен и гласи нещо , което далеч не се оказва така: ,,да се събори фашистката власт и да се установи народо-демократична власт от Отечесвения фронт,,.  Между 6-7-8 септември поотделно в страната реално избухват някои въстанически дейдтвия  като стачките на пернишките миньори , на служители на градския транспорт в София , а затворите във Варна , Плевен и Сливен са разбити.На седми септември червената армия навлиза в България , а в ноща на 8 срещу 9 септември 1944година ключовите позиции в София-Министерство на войната , министерство на вътрешните работи , телеграфа , радиото , пощата и други  са заети от армейски части. В ранните части на сутринта, Министър-председателя Кимон Георгиев  пуска съобщението , че е

настъпила промяна в политическата система на България: ,, С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел’’. Така по нареждане на Добри Терпешев-главнокомандващ НОВА , всички формимирования на партизанските отряди могат да слизат от планината да заемат постовете на новата власт.Според данните , с които разполагаме на някои места това се е случило дори с бой.Българската войска подкрепя извършеното политическо дело , а новото правителство назначава за главнокомандващ   генерал Иван Маринов.Установяването на новата власт в Хасково и областа става по-трудно.Там партизаните превземат , след много убийства, артилерийските казарми.Организирана е така наречената ,,Кървава баня,,.Избити са 7 офицери командващи втори артилерийски полк начело с командващ  гарнизона в града-полковник Маринов.Трябва обаче да отбележа , че все още на девети септември няма навлезли съветски войски в София , те се разпростират в региона на Североизточна България.Българската армия е причислена към състава на III Украйнски фронт  като дава хиляди жертви в своите действия срещу германския противник.На 10.09 полицията е ликвидарана , а на нейно място се създава народна милиция съставена предимно от бивши (вече) партизани.Жертвите на комунистическите преследвания , включително и всички съдопроизводства на Народния съд от девети септември и сетне, наброяват мужду 20 000-40 000 хиляди души.

              Тук приключвам с историческата справка и започвам прегледа на печата в различните години и съответно в различните политически ,,епохи,, , а те в този ареал са две-кумонистическа и така наречената демократическа.Изложението ми ще бъде в хроногичен ред , но държа да отбележа ,  силно впечатление ми направи , че в голяма част от днешните ,,демократични,, вестници или вестници на прехода статиите за Девети септември са ограничени не само като обем , но и въобще като присъствие в съответните медии.Дали умишлено този ден и случилото се на него през 1944 година е пропускано това аз не мога да кажа , но така или иначе ще пристъпя към най-ранния вестник , на който попаднах работейки по курсовата работа.

             Вестник ,,Изгрев,, в издание от 1945година брой 286 стр2. статията ,,Нека полагаме честни и разумни усилия , за да пребъде делото от 09 септември,, В тази статия се излагат новите отношения между медия и власт.Ясно личи хвалебственото слово за  героично извършеното дело в името на българския народ.,,Девети септември в това отношение бележи началото на нов живот за България и българския народ , началото на едно истинско самоуправление , на един действителен демократичен                                      

режим , при който властта изхожда от народа , опира се на народа и има за единствена най-върховна своя грижа да служи само на народа’’

               На пръв поглед подобна статия би събудила известно комично чувство , но за да се обоснова по ясно ще обясна! Тук  с така нареченото начало  на нов живот се визира именно новата власт , която ще установи нови порядки и традиции , но най-вече ,,действителен демократичен режим,,.Дали , за да бъде възвишено делото на деветосептемврийците се овенчава с думата ,,демократичен,, или за да бъде внушено на тогавашното общество , че това ще бъде една истинска свобода било на словото и начина на живот на всеки един човек в страната не бихме могли да разберем ясно .Подчертано е , че властта произхожда от народа.По този начин без да се споменава предишния държавен апарат , който е бил предимно от тогавашната интелигенция , хора на културата подготвяни в чужди (фашистки) учебни заведения  се внушава , че  хората от народа-овцевъди , фермери , свинари и прочие  са единствената сила и тя владее положението.Тук определено не може да става въпрос за какъвто и да било демократизъм , най-малкото всички мерки предприети , в този политически режим,  го доказват.  Статията продължава с още по-интересни  факти:,,...Ние сме изпълнени също така с дълбока признателност към великите демократични народи , които сломиха тевтонската военна мощ и обезпечиха свободата на малките народи,,. Отново тук е използвана думата ,,демокрация,, , ,,народ,, , като единна сила, която сломява фашисткото влияние.Самият откъс говори сам за себе си ,,демократични народи,, като възхвала величието на съветската армия сломила западния агресор.Тълкованията на това , какво иска да каже автора на статията, могат да са много , но определено тази ,,демократична,, статия показва едно: успешната пропаганда , че един авторитарен режим се преиначава и му се приписват демократични свойства и черти.

               В същия вестинк е поместена още една статия с гръмко заглавие ,, 9 септември спаси България от гибел,,.  За едни е спасена , за други напротив.Режима налага редица тежки репресии срещу старата политическа върхушка , но и не само.Всеки опитал се да изкаже мнение различно от налаганото , не само в медиите, бива жестоко порицаван , а най-лекото би било да те премахнат от работния пост.Тук попадам на следните думи от същия брой и страница на вестник ,,Изгрев,,.,,От победена страна , от сателит на Германия , България със своето дейно участие във войната стана фактически съюзник на Съветския съюз , Американските Съединени щати и Великобритания,,  Тази статия прави интересно впечатление с факта , че действително тук вече се говори и за две реални демокрации , а едната дори и монархия.Но така или иначе от ,,сателит на Германия,, България се превръща в сателит на ,,Съветския съюз,,  и  неговите догми във всяко отношение на живота.Междувременно малко по-нагоре в статията пише ,, Нашата народна войска даде своя ценен принос на смъкването на царския режим,,  Тези думи са написани с по-големи букви на фона на останалите и са отделени , като по този начин се подчертава , че народната армия  е отдала  всички свои сили за постигането на крайния резултат.Но нещото , което е също особено е , че се споменава за ,,царския режим,, , който нанася непоправими щети на държавата.Тук правя паралел със Великобритания , която не е спомената като монархия , но все пак на страната на Съветския съюз.Получава се парадокс-бъгарския монархизъм е довел до крах на страната , а английския с помоща на ,,великата,, съветска армия до нови върхове.

   Тази статия е доста обширна и има голям материал за обработване но държа да завърша прегледа на това издание с последните думи , а те гласят: ,,Да живее Отечествения фронт! Да живее свободна , независима , демократична България’’  Настъпват толкова много аналогии и асоциации на тузи думи , но да поставиш ,,отечествен фронт,, и неговия фактически модел и замисъл като идея и дейдтвие,  до думи като,  ,,свобода,, , ,,независимост и демокрация,, е  направено с определена цел за конкретно внушение.Тези думи освен  силно звучащи , мотивиращи народния дух и самосъзнание сякаш   пробуждат старите лозунги на  революционерите борещи се за  свобода на родината.В тази статия се изказва , че едва ли не свободата , независимостта , но най-вече демократичността , която дума е сложена за край на изречението , са настъпили едва през заветната дата 09.09.1944 година. Тук всички исторически факти са оставени на друга страна , а най-важното дело , всенародно и демократично , започва от този исторически прелом за България!

               Продължавам със следващата  статия в хронологичен ред.Тя е от вестник ,,Работническо дело,, от 1968годдина  брой 253 стр1. и носи заглавието ,, Паднали за свободата на Родината,,. На пръв  поглед заглавието на статията води до асоциации с честване годишнината от освободителната война срещу Османската империя , но контекста и символа на написаното и съответно визираните в нея герои е съвсем друг.В статията се отразява честването на ,,деветосептемврийската социалистическа революция,,  пред ,,Мавзолея на безсмъртния вожд и учител на нашия народ Георги Димитров,,.Тук се говори за конкретно историческо място в центъра на София  , но  на което нищо историческо не  е станало , но се е превърнало именно заради Мавзолея.,,Учител на нашия народ,, това гръмко изказване написано от автора цели да придаде още по-голямо внушение за битийността на празника , а това подсилва чувството за национален дълг извършен от съответната личност.Следва описание и на самата церемония като са били ,,венци положени от името на Централния комитет на Българската комунистическа партия,, ,изреждат редица имена на различни структури включително ,,Общонародния комитет за българо-съветска дружба,, , ,,борците против фашизма,, , но силно впечатление прави , че в отделно изречение , отделен абзац е отразено и полагането на венец от ,,съветската делегация,,. Отразени са разбира се и редица българи присъствали на мероприятието.Впечатление прави прецизността , с която са отразени всички комитети , делегации и официални гости на празника.Много грижливо и постепенно са написани като сякаш автора се е стараел да не изпусне нито един важен присъстващ гост.Ако трябва да направя паралел с честване на днешен празник свързан с нашата история , като че ли начина , по който съответния журналист прави своето публицистично ,,разследване ,, не се отличава особено.Разликата е , че в този случай се започва изброяване от низходящ ред , а днес-поне в повечето случай във възходящ.

                Отново преминавам към вестник ,,Работническо дело,, брой 251 този път от 1969 година. Ще се съсредоточа върху статията ,,25 победни години,,. Макар и сбита , статията се отличава с големи одебелени черни букви , които показват отново юбилеюното честване на извършеното дело.В този материал  от 1969 година , за разлика от 1968 година вече се говори за подем , напредък в икономическо и културно отношение като се подчертава силната индустриална мощ на държавата.,,Вижте социалистическата им Родина с модерните заводи и безбрежни кооперативни нивя , вижте наште културни институти и учебни заведения.’’ В първата част се набляга на създаденото от човека и неговата сила.На преден план се изтъква домата ,,социалистическа,, , подчертан е статута на държавата и нейната политическа ориентация в конкретния период като се възхвалява именно заради това и разбира се от самите постижения в различните сектори.Във втората част на текста вече се обръща внимание и на самия човек като индивид като се казва ,, ...вижте нашата най-голяма гордост-новия човек на социалистическото общество, творец на всички тези блага! Ето , какво може да създаде един народ , който е унищожил потискащите вериги на капиталистическата експлотация’’.Линията на възхвала е запазена отново като дори тя е още по-висока и  се обръща внимание на новия човек, новия нрав и поведение , чийто качества примахнали лошия капитализъм.Лош ли е капитализма или социализма това ще покаже историята , но определено се говори за гордост.Един от основните постулати на режима е гордоста  , но тази гордост си опонира с християнските културни ценности , нещо което в периода не се почита , а дори се и заклеймява.Малко след това се открива и историческото чувство на създателя на статията като говори за ,,второто четвъртовекие,, и началото на ,,победния ход на социалистическото развитие,, , все изрази , които доказват , че когато една новина бъде излъчена или прочетена , в случея написана тя би могла да бъде перефразирана по хиляди начини и дори да биват тълкувани за собствени цели и изгоди на даден човек , номенклатура и прочие.

    Със следващите статии , които открих в процес на работа , забелязах , че начина по който се изложени като съдържание се открояват значително от предните.Като за начало има по-голяма диалогичност , ниписани са в повече от две времена (сегашно или минало)  и започват да отразяват негативната страна на празника  09.09.1944 година.За да запазя линията на изследването ще продължа в хронологичен ред и  следващата дата след 1969 година е 1988г.Умишлено направих пауза от близо двадесет години тъй като се оказа , че в повечето вестници от седемдесетте и началото-средата на 80-те информацията , изказа , думите и дори внушенията се запазват , а богата сбирка от различни вестници не открих! Започвам с един от последните броеве отново на ,,емблематичния,, вестник ,,Работническо дело,, от 1988г.бр253 стр1. и статията поместена в него със заглавие ,,Изпит за бъдещето,, на автора Никола Радев.Тук се прокарва отново историческото чувство на автора като споменава в началото на статията за ,,живите и мъртвите герои,, , които са изградили и утвардили комунистическия идеал.Малко по-надолу е отбелязано с особено патриотично чувство , че затворените до скоро партизани са напуснали затворите след победата и са започнали дейно да ,,строят нова България,,.На пръв поглед и тази статия не се отличава особено от предните писани преди повече от 20-30 години.Прокарва се обаче един друг етап и той е отново споменаването на историческо събитие по повод празнуването.,,Дойде историческият Априлски пленум от 1956г.Винаги ще усещаме живителния му полъх , след който бързо се разлисти българската социалистическа пролет,, Диалогът се води предимно в трето лице единствено число като се визира по не косвен път моща на ,,майката,, Партия създателка на новите човешки блага.Не може да се отрече частичната  обективност споменавайки реалното историческо дело от 1956 година и жертвите паднали преди това.Но разбира се никъде не се споменава за много дружи човешки загуби причинени именно от политическата класа на ,,Нова България,,.Не са отразени лишенията от гледна точка на културата ,  която по-рано бе възхвълявана , че е постигнала своя едва ли не втори ,,златен,, период.Прави ми впечатление , че думата ,,борба,, е преобладаваща.В конкретната статия тя е употребена пет пъти , а думата победа едва два пъти.Сякаш водените борби са повече от получените победи.Разбира се едва ли автора е целял да каже това чрез скрити послания по –скоро именно обратното:чрез по-малкото изказване на думата ,,победа,, са представени постиженията на социализма посредствум борбата като вид победа.

             Вестинк ,,Демокрация,, бр 214 стр 1991г. ,,В памет на жертвите на комунистическия режим,,Текстът на тази статия не е голям , но самата статия се отличава с голяма снимка на няколко свещеници , които отслужват литургия , а около тях има много хора запалили свещи.Всичко това се извършва с цел почитане паметта на хилядите избити хора по време на комунистическия режим в България.Казва се , че ,,В катедралния храм ,,Св Неделя,, в столицата вчера беше отслужена злаупокойна панахида’’.Интересното е как събитията от девети септември и малко по-късно в един момент-преломен отново за България , започват да променят своето значение и внушението , което ни се представя е коренно различно от това , което до-скоро е представяно в медиите. Литургията е извършено именно в храм-паметника Св Неделя , масто , което фактически е пострадало от комунистите , макар и не в самия период на режима.Тук историческата география е много точна , освен това тя носи в себе си и реални историческивнушения и събития.Прави впечатление , че ако в предишните статии Девети септември е огласяван на глъш и на шир , то тук той дори не е споменат като някакъв фактор , още по-малко положителен , а като един агресор в частност на режима налаган изкуствено редица години.За първи път се среща частичен диалог като са представени думите на Епископ Неофит ,,Ако ти искаш да убедиш някого в правотата на своята кауза докажи я с логика и с дела,,.Тези думи , макар и звучащи все още в посткомунистичен размисъл , показват , че не всичко , което е извършено на времето е било извършвано с логика и желание за честно дело помагащо едно общество.Тук обаче от части си личи  , че медиите все още не успяват да изкажат всичко , което желаят.

             Ще направя сравнение с вестник от същата година-,,Дума,, бр 226 1991г стр 4 и саттията ,,09.IX-две цифри за  размисъл ,, на автора Тодор Велев.Статията като цяло е насочена в защита на девети септимври , но в нея се прокрадва нещо особено от всички останали.Чрез  завоалирано говорене  се казва , че всъщност новите ,,сини,, или както още са наречени ,,децата,, на синята ,,революция,, всъщност са далеч не толкова сини , а ,,революцията,, далеч не е такава , каквато изглежда,,.Разбира се тук вече започва и двойната игра.Новите сини наричат девети септември по същия начин ,,революция,, в кавички и обратното , но с червените.Открива се до известна степен обективност в думите ,,Ако той е,, преврат ,, ,,диктатура,, , ,,чуждо вмешателство,, , то кои са онези ,,демократи,,  и ,,патриоти,, , които му се противопоставиха тогава?’’Много добре премислен въпрос.Въпрос с две остриета.,, ,,Той,, се има предвид преврата от 1944 година  като е наречен в трето лице единствено число , което го прави   сякаш това дело е отделен човек.И макар в чисто граматично отношение това образуване да е правилно липсва , каквато и да е аргументация , че става въпрос именно за червената революция.Всичко е оставено в богатото въображение на читателя и негласно , но въпреки това прекалено ясно за какво точно става въпрос.

               Следващото публицистично издание , на което се спрях е отново вестиник ,,Дума,, от 1997г бр 210.Тук ще направя след това и един друг интересен паралел с няколко години по-късно от вестник ,,Стандарт,, 2004г брой 4196. Статията , която първо ще разгледам от вестиник ,,Дума,, е озаглавена със заглавието  ,,Девети винаги ще възвръща достойнството на българите,, , което ясно и точно показва , какво се има предвид в материала по-долу.Кое точно ще възвърне тази дата не се споменава в текста , но очевидно , авторът до известна степен е търсил някаква доза привличане вниманието на недоброжелатели на това събитие с цел дразги мужду обикновени симпатизанти и политически съперници.Като цяло статията в своята основна част говори за поредното честване на празника , но този път единствено от сипатизантите на съответната почитическа ,,групировка,, .Отразени са няколко исторически местности като ,,Братската могила в столицата бе обсипана с венци и цветя и събра хиляди столичани на поклонение пред подвига и делото на български антифашисти,, .Преди да отбележа и следващата местност държа да кажа, че тук откривам и поредната  доза завоалираност на думите , особено в часта с ,,българсикте антифашисти,, борили се за свобода,,.Това може да се разглежда и като победен акт разбира се , но в историчноста си това далеч се оказва не точно така.Самата дума ,,антифашист,, се символизира с нещо добро , което се извършва в името на страната и нейните бъдещи интереси, но тук тази дума се използва предимно за пропаганда на един режим , който дори взаимства някои от методите на въпросния фашизъм. Продължавам с историческата география в статията , която този път е доста богата и описва как с голямо шествие до ,, Пред Паметника на загиналите в Отечестваната война и монумента на Съветската армия бе отбелязан вчерашния светъл празник в Добрич ,, .Веднага на първо място думата ,,светъл,, излиза на повърхноста от всички останали думи.В днешно време в пресата обикновено тази дува се свързва с някой християнски празник като например  Коледа , Великден и много други.Светъл се нарича , защото символизира чистота , радост , любов.В случея думата е крайно неподходяща за изказвания от подобен тип , защото те никога няма да бъдат ,,светли,,.Всяко историческо дело не може да бъде обвързано с думата ,,светло дело,, , защото ако то е добро за едни , а те в почето случаи не са много , то за други определено е ,,черно,,.По-подходяща дума би била ,,добро дело,, , макар и това да не съвпада с действителноста.Има особена тържественост в статията , като се започне и от самата снимка , която е поместена , усеща се дори чувство на патриотичност като на снимката на преден план е едно дете на около 6-7 годишна вързраст развяващо българското знаме , а зад него стои здраво стъпил на земята (вероятно) ветеран с униформа , на която гордо са изложени множество медали  вероятно връчени за храброст.Нататък в текста пише , че ,,Здраве , радост , и дълъг живот пожелаха по-рано вчера лидерът на БСП Г. Първанов и шефът на БАС В.Вълканов на ветерани на партията събрали се на ,,Позитано,, "" .Тук освен историческо място свързано с развитието на една партия се забелязва как абвириатурата на партията вече е променена и от БКП(Българска комунистическа партия) тя става БСП(Българска социалистическа партия).Открива се и исторически прелом в чисто понятийно отношение , като ,,новите,, социалисти в течение на времето започват да се отричат от корените на своите прасъпартийци изградили същността на тази партия години по-рано.Но дали това всъщност е така е въпрос за отделна тема на разговор.За да завърша тази част ще добавя и последното изречение от статията , което показва безпомощност на новата демократична сила в страната организирала шестивие против антифашистите , като това е отразено със следните думи по един не особено обективен начин : ,, Рехаво антишествие организираха вчера в столицата и някои градове в страната привърженици на крайната десница,,.Множество неща изпъкват като думата ,,Рехаво,,  ,думата ,,антишествие,, не е констатирана като срещу какво , кого и защо е това антишествие , просто е оставено така, докато съчетанието ,,антифашистко,,  в същата статия  е спомената 4 пъти , но свързана с организацията на  самите социалисти.Тук идва един интересен момент , който чрез осмиване се принизява делото , което в предния вестник бе възвеличено.Вестинк ,,Стандарт от 2004 година ,, бр 4196 от 204г.стр2 статията ,,Седесари гощават Станишев с банани,,.Основно тук става въпрос отново за годишнината от Девети , като този път статията усмива част от една политическа класа , но въпреки това изразява реалното случило се а то е че  ,,група от младежката организация на СДС вчера не успя да  връчи лично подаръка и го предаде на охраната на ,,Позитано 20’’ , като в статията са цитирани думите ,,Избрахме банани , защото за разлика от сега в онова ,,хубаво,, време можехме да ги хапнем само по Нова година,,. Известна подигравателна линия се усеща в написаното , което всъщност е точно предадена информация и няма интерпретация на автора.Всъщност цялата статия е създадена предимно от цитати , като автора Елена Янева се е въздържала да влезне със свои думи , а описва къде точно се случва всичко като тук отново откриваме историческа география именно с ,,Позитано 20,,  , а малко по-късно се говори и за реабилитицията на Девети септември  , която е извършена под формата на ,,акция пред Паметника на патриарх Евтимий и ул.Граф Игнатиев’’.Журналистката продължава с още една извадка от ,,честитката,, на младежката организация пратена до Станишев , която гласи ,, Позволете ми да ви поздравя с 60-тата годишнина от деветосептемврийските превратни събития.Светлата дата , която е  Вашият празник , и досега ни озарява с ослепителната си светлина...добре , че не ослепяхме!’’ Това изказване е написано в типичния тон за вестниците преди 1989 година , като в него има ясен и открит контекст чиято цел , както казах вече  е  усмиване. В статията не присъства дискусионност , а но монологичост , като е можело , за да се избегне това да бъде дадена думата и на другата страна за отговор.

   Както обещах в началото ще започна развитието на тази тема в хронологичен ред и сега пристъпвам към последния материал от моята курсова работа-Вестинк ,,24 часа,, брой 247 стр20 2009 г. и сататията ,, 09.09.09 ,,За тях любов , за нас ден на сатаната,, като има и подзаглавие  ,,Младите вече не свързват 9 септември с комунизма,,.Освен , че датата, на която излиза статията е 09 09 09 и се свързва с отрицателни образи от религиозен аспект , има особено чувство придадено от  автора на статията , като  всъщност той не визира толкова въпросното Същество , а реални хора , които обаче нямат нищо общо с историческата  случка станала на тази дата , но през 1944г.В материала има голяма доза дискусионност  като тя е под формата на интервю с няколко млади двойки , които всъщност се подготвят да встъпят в брак именно на този ден.Всъщност в цялата статия визирането на това дело останало в нашата история се споменава на едно единствено място с думите на бъдещата младоженка Мария Николова ,, Много хора говорят , че това е комунистическа дата , но нашият брак няма нищо общо с това,,В целия публицистичен материал не се откриват никакви отзиви за и против девети септември 1944година или някакви разкази и прочие друга информация за този ден.Всъщност оснавата пада върху това , че денят на ,,трите деветки,, означава ,,троен съюз , благоприятен за сватби,,. Всеки нормален човек обаче би се запитал , защо е сложено подобно заглавие и подзаглавие след като , то не е свързано по нищо с написаното под него.Именно и заради това няма да обърна внимание на понятиен апарат , историческа география , обективност...трудно може да бъде открита тук , защото всъщност асоциаиите при прочитане на подобно заглавие и прочитане на всичко останало под него ни оставя с грешни впечатления.

С всичко това смятам да сложа край на днешния курсов проект , в който се опитах да изложа в хронологичен ред различните представи на редица български журналисти представящи до голяма степен историята на Девети септември 1944г. чрез своите виждания или вижданията на управляващата партия.Като цяло забелязах , че във вестниците преди десети ноември 1989 година отсъства силно дискусията в статиите посветени на ,,великото и светло дело,,.Постепенно това се променя , но като чели тази доскусионност е само от една страна , етичноста в човешките отношения , било и в исторически план, задължава винаги по един спорен въпрос да се изказват две страни , да се съпоставят мнения , гледни точки и най-вече реални и неподправени факти.Надявам се да съм отразил по свой , но все пак правилен начин  според  указанията,   всяка една  от задължителните  точки.

                                                 БИБЛИОГРАФИЯ:

1.Стателова Елена, Грънчаров Стойко//История на България т3//гр.София издателство Анубис , 2006г.

2.Неизвестно име.//Нека полагаме честни и разумни усилия , за да пребъде делото от 9 септември//,,Изгрев,, , №283 , 09.09.1945г. //9 септември спаси България. Стр2.

3.Неизвестно име//Паднали за свободата на Родината// Работническо дело// №253 , 09.09.1968г стр1.

4.Неизвестно име//25 победни години//Работническо дело//№251 , 09.09.1969г.стр2.

 5.Никола радев//Изпит за бъдещето//Работническо дело//№253 09.09.1988г.стр1.                                                

6.Розина Георгиева//В памет на жертвите на комунистическия режим//Демокрация//№214 , 09.09.1991г.стр3.

7.Тодор Велев//09.IX-две цифри за размисъл//Дума//№226 09.09.1991г.стр4.

8.Дума Прес//Девети винаги ще възвръща достойнството на България//Дума//№210 09.09.1997г стр6.

9.Елена Янева//Седесари гощават Станишев с банани//№204 09.09.2004г стр2.

10.24 часа//09.09.09 за тях любов , за нас ден на сатаната//Младите вече не свързват 9 септември с комунизма//№247 09.09.2009г.стр20.