Има данни за обущари , които сформирали отделен еснаф.Сериозно било производството на селскостопански инвентар , хладно оръжие , занаятчийски изделия.Според един пътепис от 1580 година , в София имало цяла улица с работилници , на която се произвеждали юзди и седла за конете , имало друга улица , на която се произвеждали само покривала , гребени и други.

Златарството също е добре развито в София .Един от добрите и известни софийски златари е Георги от Кратово.В града започват да се срещат източни подправки също така сапун , каменна и морска сол , бои и други.

  Различия по отношение на статута на гражданите в града разбира се имало!Немюсюлманите били натоварени с повече фискални задължения.Истинска гражданска община все още  обачее нямало.Чужденците в града се наричали ,,френк,,.Те имали много облаги , като се ползвали с неприкосновеност на собстевността си , плащали строго фиксирани мита.Като цяло прослойките били цветни , а някои дори имали и специален статут като например войнуците , дервенджии и кюпрюджии.

      Развитието на добрата търговия и обмен в София стимулира по естествен път и замогването на една сериозна прослойка от домакинства.Не само ,,сградния фонд,, ако може да се говори за наличието на такъв в този период , но и покъщнината , включително и облеклата , започват постепенно , но сигурно да се изменят и да стават по пищни.За съжаление към днешна дата в София няма запазени частни домове , обществени сгради или църкви от периода.Ако има то те са прекалено малко имайки предвид големината на града и в онзи период.Време е да пристъпя към всичко онова , което е много типично за един град , включително и за София.

     В София живяли много и различни народности като всички те били обособяване в отделни махали.Разбира се , българите били преобладаващата част от населението.Основните групи се намират  най-вече около местните енорийни свещеници.Всъщност не е случаен и факта , че много махали и до днес носят имена на попове-поп Филип , поп Михаил, поп Милош и други.Понякога махалите са носели имена и на по-изтъкнатите българи в общността като Папукчу , Драган.

    Мюсюлманите също живеели предимно около свойте джамии и месчиди.Има няколко известни сред които са Мерджен пънаръ , Сиавуш паша , Гюл джами , Куручешме[1]. В известиня регистър за джелепкешаните от 1576 година , ни представя реално тези махали като строго разграничени в религиозно отношение.Махалата наречена Куру чешме например е записвана веднъж като християнска , а друг път като мюсюслманска , което обаче води до съмнения , че този регистър е не изцяло точен в това отношение и че е имало и смесени квартали. [2]

     Всяка една общност освен , че имала своите традиции , притежавала и различна по вид посуда , инвентар.Във всеки дом имало много кожи , килими , черги , множество платове.Има запазени описи на домове и тяхната оценка дали са по-богати или по-бедни ,,домашните,,.Ако дрехите са по-нови и здрави , значи са заможни.Всъщност тази част от бита,ежедневието на населението аз няма да застъпя повече , защото смятам да обърна по-сериозно внимание на строителството и архитектурата в периода.

    Трудно е да се определи с точност , колко сгради е имало и колко от тях са били частни домове.За жалост до днес няма много запазани такива за разлика от много други европейски градове.С развитието на техниката , навлизането на много уреди сякаш ценните исторически находки постепенно остават на заден план , а особено важни са именно сградите от миналите поколения.

    София е древен град с дълга и интересна история.Сградният фонд от този период не е бил сред най-бляскавите и изящни европейски образци на архитектура , но въпреки всичко града е носел един специфичен и особен чар.

    Въпреки множеството посегателства над Сердика , имало няколко по-значими сгради , като тези на църквите , макар и скрити в земята , ниски , за да не създават чувство за господство според нечии представи.Споменава се за 12 черкви:съборната черква ,,Св Марина,, , ,,Св Петка,, , ,,Св. Николай,, , ,,Пресвета,, , ,,Св. Кириакия,, , ,,Св Предтеча,, , ,,Св. Спас,, , ,,Св. Лука,, . Отбелязвам , че евреите имали своя синагога още в XVIв. , а дубровничани-отделна католическа черква скрита под земята. В София нашествениците започват и да прекръстват много черкви , като предварително ги превръщат в джамии.Един известен пример в това отношение е с черквата ,,Света София,, , която е прекръстена на ,,Сиавуш паша,, през XVIв.Споменава се и за черквата ,,Св Георги,, , която също е обърната в джамия около 1538година , позната под името Гюлджами.Постепенно са посторени и нови джамии.В София е посторена и Имарет джамия с комплекс от сгради , които допринасяли за разширяването на исляма.В града се намира и Бююк джамия – голямата джамия , а днес там се помещава Археологическия музей.Към XVIв се казва , че в София има общо 11 големи и 100 по-малки джамии.Споменава се за голям турски манастир.

   Безспорен факт е , че София в периода на османско владичество е преобразен.Не мога да кажа , да дам оценка , дали е за добро или за лошо , със сигурност ,,блясъка,, на Антична и Средновековна Сердика по нищо не може да се сравнява с всичко , което по-късно настъпва.Отново ще изкажа съжаление , че днес столицата ни не разполага с много паметници на културата от именно този период. [3]

[1] Джамиите в помашките райони.

[2] Турски извори за българската история Т.3-Извори за българската история Т16 С.,1972,90-91(ТИБИ.Т.3).

[3] Г.Кожухаров Архитектура и строителство през Възраждането.София през вековете.Древност.Средновековие.Възраждане т.1  113-126