Съществуват  три вида философски вълни – веданта,будизъм и суфизъм. Днес ще ви разказвам за сифузма, историята му, посланията и последователите му. 

 Суфизъм е известен и като названието на т.нар ,,мюсюлмански мистицизъм".  В историческите справки се установява, че още през Средновековието има обяснения за произхода и съдържанието на този термин. Едно от най-разбираемите е, че това акт свързан с приемането на нов член в суфийското братство, когато той трябвало да облича специална дреха – власеница, която е направена от вълна (суф). Според някои историци, суфизмът възниква в края на VII век., върху своя собствена почва, но с известното влияние на християнските отшелници. Първите му прояви се свързват и с аскетизма и стремлението за достигане до съкровените вътрешни тайни на човешкия живот. Интересното е освен, че взаимства някои от практиките на източното християнство, той много бързо по обхват и влияние се разраства и дори задминава християнския мистицизъм. Започва да се оформя като самостоятелно философско течение, но в мюсюлманския свят.

Съществуват различни ,,мистични братства",  като се назовават с многообразни имена – ,,тарйкат" - мистичен  път, ,,силсила" - верига.  Самите братства възникват около IX-ти век при събирането на странстващите аскети дервиши и отшелниците. Започнали заедно да съграждат общи обители, а много скоро възниквали и йерархични структури. Участвали са в мистични бдения. Във времето са се основали около 12 братства, които се очартали като основните.  Тези братства поставят и началото на много тайни ордени като в края на ХХ-ти век имало 161 ордена на територията на Османската империя.

 Всеки суфист трябва да притежава определени качества – да се извисява, за да постигна ,,сближане с Бога"  и  неговото познание. Тази връзка между Бог и човек се създавала в рамките на системата ,,шириат-тарика-хакика". Шариатът, както е известно, напътства  всеки мюсюлманин към честен и праведен начин на живот. Духовното съвършенство се постига само под контрола  на наставник, наричан още и  ,, шайх" , и според определен от братството път.

Има общо два периода, които характеризират оформянето в стилово отношение на суфистката мисъл. Ранният период продължава до Х век,  в който се оформят принципите и идеите на цялото течение.  Втория период е от Х-ти и продължава до ХV-ти век.

 Едни от най-известните представители на суфизма са хора като Абу Хамид ал- Газали, Ибн, ал- Араби, според някои Авраам и Моисей, Мохаммад.

 Суфизмът заема огромна част в културата и историята на арабо-мюсюлманската мисъл, но и духовно развитие и съзряване. В последните години мнохо хора по света започнаха отново да се връщат към тази философия и начин на живот, търсейки нещо по-добро за себе си в душевен план. 

***
В следващите дни  очаквайте още няколко публикации, посветени на  останалите течения -  интересни факти, личности, които са свързани с тях и други истории, които разкриват само малка частичка от огромното знание и мъдрост, които крият тези философии за живота. 

Автор- Христо Боснев
Информация - ,,Ислямът. Кратък справочник,, С. Евстратиев.

www.bosnev.com