По въпроса как се чувства момичето, знам доста повече от теб. Нищо, че не съм чакала войник - все пак познавам женската психика.
На теб да не ти липсва казармата?

вониш на километри!
аре бегай в некой сайт за запознанства по кюлоти и цици:(

На такива като теб определено им трябва казарма, пък може и да станеш мъж!

Едва дойде и вече ти се нахвърлиха разни скучаещи хора.
Изглежда не си предвидила, че в България има прекалено много бивши и настоящи военни, които ще се подразнят от самото споменаване на думата "казарма". Много ги е яд, че вече не им водят "млада плът", за да се гаврят с нея.

Не си за тук!
Поразгледай, поразпитай и тогава действай....

Кой ти говори за музика? Песента просто е подходяща като послание в случая.
Да не помисли, че агитирам в полза на чалгата? Грешиш, не е това идеята.
Ти можеш ли да ми посочиш толкова подходяща за случая песен, само че от друг стил музика?

Вярно е, трябваше да поразгледаш. В блога е пълно с комплексари, които щом видят разголена жена и адски много се шашкат, защото знаят колко бързо и лесно ръката сама посяга ....

много момичета са чакали по две години. Но може би са изпитвали истинска любов, такава, каквато ти за твое съжаление не познаваш ?

istinski muj ne bi se pritesnil tolkova pri vida na razgolena jena. gram ne razbiram za6to zlobeiat niakoi.

Така ли било? Аха!

Защо помисли, че не познавам? Струва ми се, че говориш неподготвен.

Военните са пълни комплексари! Само в поделението са мъже, защото имат власт. Но навън не смеят да те погледнат в очите от страх да не изядат някой шамар.

нямаше да се чудиш как се чака толкова!

Така ли? А какво ще кажеш за варианта: тя го чака две години, а той щом излезе, я зарязва заради друга?

Всички сме слушали по този въпрос. Може и да има истина.

емануела не е ли чалгарка?
ти от кое село си?

И това е агитация?!?! Значи други имат право да пускат разни тъпотии, а аз не мога да си пусна любимата музика? Кой си ти, че ще отричаш личната ми свобода? Дори името не смееш да си напишеш, а говориш. Не знам обаче с кое говориш!!!!!!!

кво им обръщаш внимание на тия тъпанари? в моя блог е пълно с подобни.
истински мъж не би те обидил. а за останалите кво ти пука?

Имаш нещо против Емануела, сигурно защото скоро някоя ти е късала нервите, а?

Защо мислиш, че ми пука? Аз какви смотльовци познавам, ако знаеш. Нищо не може да ме изненада.

Със сигурност е така. И на мен ми прозвуча доста изнервен.

емануела е страхотна! да не ти пука от разни, дето не се чувстват достатъчно мъже!

Тая музика ми пълни душата. А ако минем на сръбско, още по-добре!

Постинга не беше за музиката, но е хубаво да намеря сподвижници.
Защо им трябваше на някои да се заяждат?
Големите моралисти! Толкова сте смешни!

Казармата е разбила много човешки съдби. Сега гледаме с насмешка и ни е забавно, но тя е голям бич. Абсолютно ненужно зло.

Стига вече голотии! Не ви ли е срам? Развратници!

абсолютно съм съгласна.

От какво? Ти не ходиш ли на плаж по бански? Къде видя голотии?

анонимният от 9 и 14. Добре е, че не се връзваш на дребни закачки-провокацийки, а се стремиш да отговаряш разумно.
А иначе казармата имаше много отрицателни черти, но и някои положителни. Всички тези дребни тъпанарчета, които завършат училище и си мислят, че са най-голямата работа на света (това са същите, които фучат с колите си с бясна скорост или правят глупости по заведенията ), ако бяха минали през казармата щяха да са много по-улегнали и помъдрели. Клиширано е, но наистина там момчетата се превръщаха в мъже способни да носят отговорност.
Аз не съм военен и никога не съм искал да бъда - и въпреки това казармата беше нещо положително за обществото.
Успех!

Помня,как едно новобранче изпи кило червено мастило,щото гаджето го зарязало!В болницата в Пазарджик го спасиха!Повече не го видяхме!Юнаците го подиграваха,но на всички им беше терсене!

фактът, че във военната ми книжка имаше цели 130 (сто и тридесет) дни арест поради прекомерна употреба на алкохол, слушане на хеви метъл (?!?) и чат-пат побоища (не над новобранци, помежду "старите псета" в момент на пиянско умопомрачение). Друг неизтриваем спомен може да прочетете в разказът ми ето тук: http://www.e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=2997&mode=&order=0&thold=0. Смешно е, ама и малко боли ;)

Моме Афродито- спретнала си си доволно тъп чалгаджийски блог а на всичкото отгоре се сърдиш че ти го казват.
Не си мъчи малкото мозъче с неща които не разбираш, зарежи ги тези дълбокомислените темички- и да се напъваш няма да ги докараш като на умните блогъри.
Кажи нещо за чалгицата, некое ново домашно порно да е излизало наскоро?

Права си за музиката! "Южен вятър", за които си писала, просто правят "савър" версия на стара българска песен за казармата. Текстът си е доста смислен и това определено не влиза в графата "чалга". Впрочем и да влиза, постингът е за нещо съвсем друго и никой, наистина не може да ти каже каква музика да слушаш. Аз пиша, че в казармата имам арести за слушане на метъл (разбира се, гарниран с обилно количество домашна ракия), но това по никакъв начин не е агитация някой да слуша метъл например.
Иначе за чакането две години - бъркаш, две години и ТРИ МЕСЕЦА, слава Богу, аз не го хванах, та служих "само" година и половина. Не ми се мисли какво ми е било, когато влязох през 1991 г. и излязох през 1993 г. .... Разбира се, никой вече не ме чакаше и не упреквах (и не упреквам) никого за това ;)

Към ползите от казармата аз бих добавил това, че се научаваш да стискаш зъби и да преодоляваш неволите. А неволи дал господ по българските поделения.

По други държави хвърлят луди пари, за да създадат тежки условия за изпитания на военните, а по българските поделения си ги имахме като даденост. Смея да твърдя, че всеки български войник излизаше готов "тюлен". Нямаше дори елементарни условия за живот. С огромно закъснение разбрах, че е имало и поделения с топла вода, което направо ме шашна - при нас даже студена вода за пиене нямаше през повечето време. Чат-пат някоя водоноска.

Трябвали са ти още 50 и директно си тръгвал към дисципа!Там ако знаеш какъв метъл е!

Абе случайно леля ми беше роднина с тогавашния военен прокурор Лилко Йоцов, та от Групата на Шаро само аз и още едно птиче отървахме "метъла"... Към 130-те дена арест имах и към 160 ОВС. Все пак, друго си е да имаш вуйчо владика...

гатора и ти хахахахаххаха

Казармата е хубаво нещо, незнам защо я махнаха. Тя си е истинско изпитание за момчетата. Една година не е кой знае колко и през нея могат да се научат много неща, които правят от момчето - мъж.
Кофтито беше, че там беше пълно с малоумни комплексари, за които времето им на "стари войници" беше единствената им възможност да почувстват малко власт над други хора и да покажат до къде може да стигне простотията им.
Аз имах късмета да бъда в добро и много стриктно поделение и за щастие нямаше "ненормални" неща.
Писмата от "любимите" стигаха до нас, но обикновено се четяха на глас пред всички. Дори и след отпуска имаше разкази за това, с коя мацка си спал, какво сте правили и така. Целия звод един по един разказваше - кой истинска история, кой си измисляше. Беше забавно. :)
За чакането последните години не беше толкова страшно, една година само, пак и имаше и отпуски.
За самоубийството по време на служба, какво да ти кажа. Дали си в казарма или не, това няма много голямо значение. Ако си с лабилна психика и искаш да посегнеш на живота си, има хиляди начини. Не е задължително да е огнестрелно оръжие.
И ето няколко крилати мисли от казармата :
" Ти ще пазиш родното небе, а твойто гадже има кой да го е.е"
"Момиче към войник: - Вече сме трима, познай кой е излишен?
Войника: - Аз идвам с калашника, познай кой ще остане?"
" В писмо до войник:
....Мили, защо до сега не си ме е.ал в задника? Било е страхотно!"
Има си и забавни страни :)

Колко майки се почерниха от нелепата и безмислена гибел на синовете си! Коментарите Ви са жалки пред мъката на тези хора!
Просто да замалчим и да почетем паметта на момчетата,които се завърнаха по родните си места в ковчези! Бог да ги прости!

Сигурно си прав. Мои приятели са ми говорили подобни неща.
Но това го казвате сега. Обаче преди да влезете в казармата, едва ли сте го мислели.

Много е неприятно, че са ставали подобни неща. Никой не ги желае. Но все пак разбирам момичетата, които предпочитат да намерят някой друг - трудно е да издържиш две години. А и не се знае дали той ще те иска, след като се уволни.
Не ми се мисли какво им е било на онези, които са чакали толкова дълго, а вече бившият войник ги е зарязал седмица след уволнението, защото е намерил друга.

Доста необуздан си бил. Май не се примиряваш лесно с чуждите заповеди?

Ми не'нам. Пускал ли си скоро?

Явно си разбиращ човек. Радвам се, че го видях.
Не е нужно да има конфронтация между стиловете. Все пак всеки има право на предпочитания.
От теб научавам, че това е стара войнишка песен. Имаш ли идея, откъде може да се намери оригиналът?
Две години наистина са много време. Добре, че не съм го преживяла, защото ми е неприятно дори да си го представя.
Любопитно е, че си разбрал тази, която вече не те е чакала. В повечето подобни случаи има злоба, отмъстителност и тн. Нали разбираш, хората обикновено се водят от собствените си чувства и трудно си представят чуждата гледна точка.

че няма казарма. Едно, че тя унифицира всички, две, че съм пацифист и не бих желал да бъда част от армия независимо от повода.

Старшинката казваше така: Войник и от умрял писмо 40 дена се чакат.. Е прав беше.

Хубаво е да има някаква полза.

Това е нечовешко. Сега още по-добре разбирам мъката на българските войници.

Много съм слушала за старите войници, но не мога да разбера кое ги прави по-специални. Защо те да казват на другите какво да правят? Нали все пак не са офицери? Законът дава ли им някакви по-големи права?
О, това за чукането го има навсякъде. Мъж да се хвали на маса - истински герой! Доста съм се забавлявала в такива моменти.
Тези казармени лафчета са страхотни, особено последният. Сигурно може да се издаде цяла книга, посветена на този фолклор.

Защо да са жалки? Хората просто споделят личния си опит. Трябва ли да забравят спомените си?
Жалко за почернените майки! Тъжно е. Нека почетем момчетата!

Повечето хора не желаят. Но тези, от които зависи, обикновено изобщо не стигат до фронта - стоят си в кабинетите. А именно те трябва да са на първа линия, за да разберат какво зло са казармите, войните и тн.

Къде ме върна ти:)))))))
Цялото поделение пияно и на плаца от на един камион Прага, на който чистачките бяха с ръчно стартиране от касетофончето се чуваше тая песен на Нова Година.
Всички пазители на държавата голи до кръста и на колене на леда:))))
Батарейния беше изключение и всички крадяха, а той донесе ютия да си гладим дрехите пред уволнение....:)))на тая Н.Г. мен и още един ни принтира черно на бяло на един лист .... и ..... склонни към злоупотреба с алкохол:)))
Адските спомени.
Ставаш в 4 часа сутринта да пазиш едно стрелбище под балкана, поляна:)))
Един циганин още му помня името - Николай Иванов, закарал едни крави на другата стойка към седем, айде в ареста с цивилните дрехи, не занеше кво става завалията:))))Един друг бил отпуска и не се прибрал навреме, намерили го В.П. мисля и го докараха в ареста, ама с него и един дето си беше полагаема и трябваше само да се уволни, като съучастник един вид, заедно пили като го намерили другия,беше пиян на кокал и псуваше другия 4 часа:)))))))))))))))
Един друг психопат ни казваше за караул, че иска да пълним и празним оръжието в стил Стивън Сийгъл:)) и какво ли още не.
За мен пък не е загуба на време, 99% от нас мъжете не стават милиардери като Б.Гейтс, за когото е важна всяка секунда. Всеки влиза в ритъм - работата, рутина, а оттам имам нерални спомени, струва ми се извън времето сега погледнато.
С фейсбука намерих познати оттам, не е същото, ама то и не трябват думи.
Адския пост

Абе, точно така си е. Казармата си беше гадно нещо, обаче все си мисля, че си е имала и положителната страна. Учела е младите хора на дисциплина. А сега като видиш някое момченце на 20 и няколко дето не знае едно легло да оправи и една закуска да си направи, защото е свикнало мама да му оправя леглото... абе направо ти причернява! И после същите тези продължават в същия дух и чакат жена им да извземе функциите на майка им и да върви след тях да им подрежда дрехите. Тия дни гледах някакъв епизод на "Размяна на съпруги", е щях да падна! Мъже на по 30 и няколко, които стоят и чакат жена им да им приготви дрехите за работа, да ги сгъне, да ги изпере и т.н., защото както се хвалеше един съпруг и баща (!): А аз само знам имената на уредите вкъщи, ама хич не ме е грижа как се пускат. Тя жена ми се занимава. Извинявай, ама ако нещо стане и жената не е до него, тоя човек, ще легне да мре, щото си няма идея как да си сготви! ОК, хубаво е да има някой да се грижи за теб, ама чак пък такива глезотии! Станал на 40, една пералня да не може да пусне! Виж, поне в това отношение моят мъж е ОК. Живял е сам в чужбина и иска или не се е научил и да готви и да пере и да глади... щото в студенското общежитие я няма мама да ти изпере и да ти сготви! Та от тази гледна точка казармата е имала положителна роля. Учела е момчетата на самостоятелност. Да се грижат за себе си.

Имам чувството, че ми разказваш някакъв филм. Понякога животът е по-шантав и от киното. Наистина сериозно премеждие. Изобщо не се учудвам, че повечето момчета отиват със страхотно нежелание в казармата.

Да, някои определено имат нужда от казарма. Чак да не си сгънеш дрехите, ми се струва доста странно. Аз лично не бих изтърпяла такъв мъж дори един час. Да не съм му слугиня?

... съм с двоен стандарт. Също като теб серадвам, че няма казарма, но същевременнонай-безсрамно се възторгвам от славата на българското оръжие. Кухненски патриотизъм му се вика на това.

Военните са тъпи боклуци! Мразя ги!

Казармата е едно голямо премеждие. Може да послужи като подготовка за навлизане в изпълнения с трудности живот, но може да съсипе нечий такъв.
Спомняте ли си онова момче, на което някакви цигани бяха вкарали компресор в ануса? Дали това момче ще се изкаже ласкаво за казармата?

Сигурно имаш сериозна причина?

Какво говориш? Това истина ли е?

Някакъв тъпак е гласувал против този пост. Егати хората! Какво пък лошо е открил?
Олигофрени всякакви има!

По принцип, старите войници нямат кой знае какви правомощия от закона. По принцип, който е с по-голяма служба е по-старши, но това не е от значение.
В началото като влезнеш в казармата си доста объркан, всеки те "юрка", офицери, сержанти, стари войници. Свикваш да се подчиняваш на заповеди, колкото и глупави да ти се струват. Трудно можеш да се бонтуваш, защото ако се опитваш, наказват целия звод, не само теб. Има и много начини, законни, по които могат да те "действат". Както се казва най-кофти е да те "действат" по устав.
Примерно, ако си невален (дежурен), обикновено сержант или стар войник ти е главен. По закон ти си му подчинен и трябва да изпълняваш това, което ти нареди. Ако се правиш на "умен" или на "бонтар", на всяко дежурство ще чистиш цялото поделение по няколко пъти, ще минаваш пода през 15 мин и т.н. Всички стари войнице се подкрепят, така че ако имаш проблем с един, имаш проблем с всички и както се казва ще има да "сгрибаш" т.е. ще бачкаш здраво.
друго е прословутата фи-зарядка, на която заради един "непокорен" целия звод прави упражнения до скъсване, познай после двойте "набори" как ще се държат с теб. :)
Другото е, че обикновено старите са по многоборйни, така че нищо не можеш да направиш.
Както се казва " Старото си е старо" :)
Аз не съм имал проблеми в казармата, защото са се държали с мен както трябва (на сапунките, бъзиците и т.н.) гледах от към забавната страна.
Когато ме разпределиха от учебния център в друго поделение, там имах много познати. Но въпреки това съм ги уважавал като стари войници, независимо че са ми приятели.
След като най старите се уволниха, 2 набора преди нашия, ние поехме "власта" в поделението (мойте набори), понеже тези преди нас бях много "хилави" и ние имахме силно физическо превъзходство. Но въпреки това сме ги уважавали като стари войници, просто те не се месеха в нищо и ние не ги закачахме.
Контролирахме по-младите, но по съвсем нормален начин. Аз никога не бих допуснал някакъв вид "извращение".

Просто и лесно, ако някой "не слуша", през вечерта прави "сапунка" на цялото поделение.
"Сапунка" ако не знаеш се нарича настърган на систо сапун, към който се добавят всякакви шампоани, кремове, одеколони. Сместа се разбърква с малко вода и се разпръсква по пода. След това се почиства. Чистенето е трудно защото се пени много и трябва да минаваш многократно с вода.
Това на пръв поглед звучи гадно, но след като се изчисти всичко е чисто и ухае добре. Много добро за хигиената и чистотата. Затова ги накарвах да го правят.
Иначе всичко е забавно, от самото правене - караш го да настърже сапуна, на пружината на леглото, след това да добави другите неща, да ги разбърка да станат като тесто и след това вечерта да изчисти цялото поделение. :)
Мен също са ме карали да правя сапунка, но съм я правил с радост, заради, както казах чистота и хигиена. С мойте набори дори се забавлявахме, защото си пускахме музика и всеки помагаше, така че свършвахме работа бързо. След това всичко ухае приятно. :)
Ех, спомени, спомени :)

Много трагедии са ставали, но и по пътищата, а днес и навсякъде стават много повече. Всяко нещо с времето си, но тогава си беше естествено да се ходи войник и нямаше какво да се мисли, сега изглежда абсурдно.
До 40 каквото се чакало, мъката в ракия:)

Както и да го въртим, казармата е цяла камара пропуснати купони и пички. Кво да й харесвам тогава? Аре нема нужда!

Този първият беше. Остави го, явно е имал големи проблеми в казармата.

Благодаря за изчерпателното обяснение - не очаквах чак такова.
Хубаво е, че си открил веселата страна на въпроса, макар че аз лично не виждам кое му е забавното да миеш някакъв под. Малко хора биха погледнали по този начин на нещата и може би заради това са изкарвали тежка казарма. А ти някак с лекота си се справял - поне така изглежда от коментарите ти.
Поздрави!

Интересното е, че това го мислите, чак след като се уволните. А преди това? Има ли поне един, който е влязъл в казармата с удоволствие? Не ми се вярва.

Изглежда си голям палавник?

В никой случай не помня да съм се притеснявал особено, казах, че тогава всички влизаха, какво имаше да го мисля.Един познат ми мина главата с една машинка и готово, бях с майка ми помня, баща ми не е.а и да ме закара:)
Като влязох нямах много време да го мисля, гадно ли ми е или не, тичане ,маршировки и всичките му простотии.
С удоволствие определено не, но пък и някакъв страх не си спомням.

Ти да не си от Мездра?
Аз имах един такъв , давам му два сапуна и му викам почвай, той ама толкоз смирено, с такова удоволствие...
Питам го аз, харесва ли ти бе, ти в ред ли си.
Той ми разправя, че в Плевен правел сапунка в един варел 40 сапуна, който знае какво си представя, с тва нещо ще се измие Плевен:)))
Спирай му казах и не съм се и занимавал повече.:)

Не, съм същият. :)))))))
Аз съм правил сапунка само два пъти (в учебния център) и то бяхме много "новобранци", така че свършихме бързо. Аз бях внесъл тайно едно радио и през цялото време "кънтеше" музика и си правехме голямо шоу. За пода използвахме едно одеяло, така че беше бързо и лесно почистването. След разпределението бях на място, където никой не можеше да ми каже нищо, но си правих "задълженията на новобранец" и всичко го обръщахме на забавление.
Аз имам много хубави спомени, весели дни и много приятели от казармата.
А историите и случките, нямат край ... :) И сега ми става смешно, като се сетя.
Ето една
На плаца сме и правиме обучение свързано с атомен взрив. Прословутата команда "Атом". При "атом от ляво", трябва да залегнеш на дясната страна, да заемеш подходящата позиция и да зложиш противогаз.
Зводния дава команда "Атом от ляво". Целия звод заляга на дясно, само един заляга на ляво. При което зводния му казва - Ти умря Кръстев (така се казваше), ти умря.
След малко време всички слагат противогази (както е процедурата), само редника Кръстев не го слага.
Зводния го пита :
Кво правиш, бе Кръстев. защо не сложи противогаза?
Кръстев: Е, защо да го слагам? Нали съм умрял?!?
:))))))))))) Просто не е истина :)))

Винаги трябва да гледаш на нещата от хубавата страна. Трябва да научиш нещо от всяка ситуация.
Мен лично казармата ме е научила на много неща, които и до днес ми помагат. Примерно всичките бойни техники и захвати, помагат при самозащита.
Аз бях "Граничен полицай" и при нас беше доста стриктно и затегнато, така че нямаше как да стават "извращения". В учебния център бяхме само новобранци, старите бяха в отделна рота и нямаха пряк контакт с нас. След разпределението, реално, беше прекия допир с тях, но тогава имахме вече 3 м служба и знаехме много неща, така че не беше толкова страшно. Кофти беше за войниците разпределени по заставите, но аз не бях разпределен там. Бях в щаба а по касно в един град, където беше спокойно. И така :)

A хубаво ли е да те мачкат разни улигофрени с пагони само защото закона им го позволява. Не виждам как това ще направи от момчетата мъже. По-скоро ще ги превърне в изтривалки.

Аз си спомням едноръкия майор. Скапан комплексар!

Извинявай, че чак сега намирам време да драсна. Работа, нали знаеш ;)
Оригиналът на тази песен не мога да ти кажа откъде е - най-вероятно някой неизвестен бард е оплакал участта си от родната казарма - а по онези години там си е било жив зян. Спомням си, че ако не беше сменен режима и Варшавския договор не беше разформирован, точно по времето на нашия набор трябваше да се проведе учението ЩИТ-91 (това бяха учения на Пакта, обаче все едно си в напълно реални условия). По време на тези учения се допускаше (!) смъртност от 3 или 5 %, което означаваше, че те вземат насила в армията и после те връщат в чувал на вашите без никакви компенсации. А благодаря!
Кофтито е, че заради пуста казарма (и най-вече за да не ги подстрижат) сума ти приятели - метъли станаха дроги, а преди това даже под дулото на пистолет не можеше да ги накараш да се бодат или дори да пушат. За пръв път в живота си тогава видях как мъж 2 метра, почти 130 кила (само мускули) може да се стопи до малко нещастно човече, високо не повече от 1,80 и тежащо наполовина на предишното си тегло...
Иначе със заповеди не се примирявам, особено ако са безсмислени. Дори и сега в Белгия не могат да излязат на глава с мен - и без това тия трътльовци тука ги е страх прекалено много за бозавата им кожа, та като им скръцнеш със зъби и си трайкат. Много са ги наплашили с българи и румънци. Последните, горките, умират от срам заради мургавите им сънародници, ама това е - като през Средновековието тия тука са горили на клада мангалите, те са си намерили къде да се заселят - на Балканите.
А момичето тогава го разбрах и досега сме си много добри приятели, въпреки че се чуваме на две години веднъж. Все пак, като излезнах от армията, бях само на 19 и половина, а тепърва ми предстоеше дълъг и труден път из царството на метъла, където властваше Цар Алкохол... Обаче нали съм си костелив орех, не му се дадох и на него ;)

Едноръкият майор от Първа рота във Враца?

Душички за мене ли говорите:)
Колко малък е светът.
Досега вие пихте сокчета папи, сега папи ще изпие вашите мозъци :))))))))))))

Същият педал. Ръката все в джоба, нали?